Триста и тридесет хиляди деца (това са цифрите, потвърдени документално, от хора, чийто свидетелства за документирани и разгледани) са станали жертва на педофили — служители на Френската католическа църква.
Комисията, създадена по инициатива — важно е да се отбележи — на френски епископ, получи всички правомощия и най-важното — ресурсите, за да разбере какво се случва в енориите, както и интернатите на училищата и лицеите за значителен период от време: понякога става въпрос за 60-те години на ХХ век.
Беше отворена и линия за помощ („телефон на доверието“), където жертвите на предполагаемото насилие можеха да се свържат и на базата на анонимност да разкажат за случилото се.
Някои от доказателствата останаха поверителни, както и имената на онези, които разказаха какъв кошмар се е оказало детството им.
Мащабите на случилото се не може да се нарече по друг начин, освен като морална катастрофа на обществото, което често се хвали, че притежава висши морални ценности — защита на слабите и угнетените, утешаване на нещастните…
Практически всички, които са били подложени на насилие — са деца на възраст от осем до 14 години, но дори когато жертвите вече ставали пълнолетни, тези, които издевателствали над тях, продължавали да извършват актове на немислима мерзост.
Но това не е най-страшното — опитите да се съобщи за преживения ужас се натъквали на мълчалив заговор.
Католическото образование от началното училище до лицея (от 6 до 19 години) е платено, при това скъпо платено.
Издаваните от тези учебни заведения дипломи се котират при постъпване в университетите значително повече, отколкото дипломите, получени в обикновено държавно училище.
Децата, подложени на насилие, са деца на богати и много богати буржоа и на такива, които принадлежат към най-горната степен на средната класа.
Днес тези, които правят жалки опити да дадат обяснение за случилото се в продължение на повече от половин вик, говорят за система от традиции, при които се налагало «да се запази лицето и семейството да не бъде опозорено», припомнят за тайната на изповедта (много от децата са разказвали на родителите си какво са извършвали с тях свещениците), която не бивало да бъде нарушавана, цитират се дори «аргументи» за върховенството на законите на църковното послушание над законите на страната…
Най-зловещ е спокойният и сдържан тон (по европейски) на констатациите, когато всички детайли от доклада бяха публикувани.
Липсват каквито и да било емоции — освен дежурните «печал», «недоумение» и «обърканост».
В това число от страна на властите.
Всички коментари са изключително сдържани.
А публикуването на доклада е поредната драма, в която жертвите са френски деца.
Содом и Гомор бяха наказани за греховете си, а днешна Европа ще бъде унищожена от лицемерието на онези, които, нежелаейки да защитят децата в собственото си семейство и в собствената си държава, се опитват да прилагат нищожни геополитически игрички спрямо Русия.
Петя Паликрушева