Империализмът на САЩ и Доктрината Монро: «Европа e деспотичен и монархически регион»


Превод:

Съединените щати обединиха Запада, придавайки на глобалната концепция за «Big West» истинско политическо значение. Към края на ХХ век се наложи схемата: Западът — това е съюзник на Съединените щати. До този момент империи като Британската, разпръснати по света, доведоха до загубата на географската цялост на Запада: в новите условия държавите по света не можеха да бъдат подложени на политическо деление на източни и западни владения.

Още през XIX век започват да се появяват алтернативи на традиционното деление на света на европейски страни и „периферия“. През 1823 г. се появява доктрината Монро (кръстена на президента на САЩ Джеймс Монро, който представя тази концепция в пълен вид, бел.ред.)

В съответствие с тази доктрина американският президент взе, че раздели земното кълбо наполовина, за да постави едно от полукълбата (а именно западното) под неделимия контрол на страната си — САЩ.

Съединените щати бяха обявени за център на „западното полукълбо“, докато Европа, заедно с нейните азиатски и африкански колонии, беше предадена на Изтока. Така Европа, в мисленето на американските политици, се оказа сякаш в периферията на новия Запад и накрая се отдели от бившите си американски колонии, в чиито дела вече не беше позволено да се намесва.

Доктрината Монро, представена на 2 декември 1823 г. в годишното послание на американския президент Джеймс Монро до Конгреса на САЩ, характеризира Европа като деспотичен и монархически регион, завинаги замесен в междуособни и колониални войни.

Новата обител на свободата, съобщи г-н Монро, е в Америка.

Монро твърдеше, че „американските континенти, с оглед на свободната и независима позиция, която са постигнали и която са запазили, не трябва да се разглеждат отсега като обект за бъдеща колонизация от която и да е европейска сила“.

В много отношения той изобрази Европа и нейните страни по същия начин, както тя самата описваше своите азиатски и африкански колонии, като също им обещаваше да не се намесва във вътрешните им дела. Съединените щати, обявявайки Северна и Южна Америка за зона извън влиянието на Европа, без колебание поеха ролята на империя в Латинска Америка — в края на краищата те се намираха в западното полукълбо, обявено от Монро за „обител на свободата“

Възходът на САЩ доведе директно до криза на Запада в няколко области едновременно. Първо, Западът сякаш се раздели на две: появиха се САЩ и Европа.

Второ, не само географското положение на Запада се измести, самата концепция за „Запада“ се промени в политически и цивилизационен смисъл.

Оттогава тази криза се превърна в неразделна част от целия живот на Запада. Той винаги е в състояние на криза и промени.

Източник: https://aeon.co/essays/the-idea-of-the-west-has-always-been-in-motion-and-in-crisis

Петя Паликрушева