На 13 октомври ЕК утвърди общи препоръки за страните от ЕС, които да станат отговор на кризисната ситуация на пазара на енергоносители.
Приетият пакет мерки, толкова очакван от най-пострадалите от енергодефицита региони, ще бъде разгледан от главите на 27-те страни от ЕС на срещата на върха в Брюксел на 21-22 октомври. Той, всъщност, ще бъде колективната реакция на единна Европа на най-мащабната енергийна криза за цялата нейна история.
Но европейските държави, които очакваха от Брюксел реално решение на проблемите, се оказаха жестоко разочаровани не само от самите препоръки, но и от хитрата позиция на евробюрократите.
Според думите на еврокомисаря по енергетика Кадри Симпсън, най-доброто решение в рамките на наличната енергийна криза ще бъде отделянето от страна на държавите от ЕС на собствени средства за оказване на финансова подкрепа на бедните граждани на ЕС.
«Страните от ЕС сами определят своя баланс на източниците на енергия, те са в най-добро положение, за да окажат помощ на своите граждани под формата на еднократни плащания, съкращаване или временно освобождаване от данъци, или разсрочване на плащанията за електроенергия», отбеляза Симпсън.
Еврокомисарят специално подчерта, че това решение обхваща само краткосрочна перспектива.
Тук, разбира се, би било логично да се очакват уверения за бъдещи компенсации за загубите на страните от ЕС, някои от които едва свързват двата края, но не.
Говорейки за средносрочна перспектива представителката на европейската номенклатура говори преди всичко за разработката на някакви механизми за осъществяване на съвместни
покупки на газ за държавите от ЕС с цел създаването на общоевропеайски газови запаси, «към които трябва да има равен достъп за всички страни от общността».
В превод от бюрократичен език на български, това изглежда като желание да се продаде на жителите на ЕС енергийна неопределеност в красива, но абсолютно лъжлива обложка за някакво «всеобщо равенство», което, имайки предвид социално-икономическата нееднородност на страните от ЕС, реално е недостижимо.
Точно така, както и далечното светло бъдеще на европейската енергетика с човешко лице.
Защото в споменатата дългосрочна перспектива Брюксел чрез еврокомисаря не предлага нищо ново — само рутинния отказ от газ и като цяло от всякакви видове невъзобновяемо гориво, така че Европейският съюз да може да «премине към слънчева и вятърна енергия в цяла Европа» в най-кратки срокове.
Това последното дори напомня своеобразно самовнушение.
Защото на всички разговори за енергийните проблеми ЕС има един отговор — «зелената» икономика и енергиен преход, след който, очевидно, ще настъпи всеобщо щастие.
В същото време аргументите на световноизвестни учени, цитиращи изследвания за пресечната точка на икономиката и екологията, според които е просто невъзможно да се постигнат абсолютно нулеви емисии, не се възприемат от европейските бюрократи.
Въпреки че е съвсем очевидно, че повечето от брюкселската номенклатура разбират отлично, че подобни амбициозни планове са обективно недостижими, желанието им да си запазят „министерските портфейли“ и всичко свързано с тях отново и отново, се оказва по-силно от бедствието, надвиснало над народите на Европа.
Петя Паликрушева