Първата реална крачка по пътя на „зеления преход“ е подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост, който полага основите на подготовката за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка. Изключително съм удовлетворен, че Планът на България вече е финализиран и че днес ще бъде внесен за разглеждане в Европейската комисия. Това заяви министър-председателят Стефан Янев по време на конференцията „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“.
Премиерът Янев изтъкна, че Националният план не само отговаря на визията и приоритетите на ЕС, но и почива на изцяло нова философия за развитие на българската икономика. Като основни акценти в документа министър-председателят открои декарбонизацията на икономиката, засилената финансова подкрепа за бизнеса и инвестиционния фокус в социалната сфера, който също цели повишаване на икономическия потенциал на страната ни.
Премиерът Стефан Янев посочи, че Планът за възстановяване и устойчивост, в който са заложени средства на стойност 12,9 млрд. лева и 46 реформи, ще предостави на българската икономика, индустрия и бизнес необходимия импулс за тяхното развитие и осъвременяване в духа на тенденциите на XXI век. Същевременно чрез заложените в Плана 59 инвестиционни проекта ще се постигне по-високопроизводителна икономика, която създава продукти с висока добавена стойност. „С това се стремим да гарантираме перспективата за устойчиво и възходящо развитие на българската икономика в следващите години. Добре разбираме отговорността, която поемаме, но го правим с ясното съзнание, че има приоритети, които не търпят отлагане. Длъжни сме да отговорим на очакванията на българските граждани и да направим необходимото, за да могат тези приоритети да бъдат реализирани своевременно“, категоричен беше Янев.
Министър-председателят Стефан Янев изтъкна огромното значение на предложените фондове и механизми в подкрепа на икономиката, енергийната сфера и на гражданите. Според премиера обаче това не е достатъчно и е необходимо да се мисли как националните държавите да имат по-голяма гъвкавост и самостоятелност в процеса на вземане на решения при управлението на кризи.
„Време е за такъв дебат, защото виждаме, че на наднационално ниво понякога не може да се реагира достатъчно бързо, така че да бъдат защитени европейските граждани и бизнеси от подобни негативни импликации, като тези, свързани с високите цени на енергийните източници“, отбеляза Янев.
В този контекст според премиера инициативата, свързана със Зеления преход, може да постигне своите амбициозни цели, единствено ако бъде осъществена с необходимата прецизност, гъвкавост и при адекватно съобразяване с националните особености на държавите.
Министър-председателят Стефан Янев изрази своята подкрепа за „зелената идея“ и за усилията да бъдат съхранени околната среда и природните дадености. По думите му е важно да бъдат адресирани адекватно всички проблеми, свързани със замърсяването и климатичните промени.
„Инвестицията в зелени технологии е инвестиция в бъдещето – в нашата обща перспектива за устойчиво развитие и просперитет, инвестиция в нашия цивилизационен модел и в необходимостта от неговото надграждане, инвестиция в благополучието на нашите народи“, заяви Янев.
Премиерът изтъкна високите цели, които Европа си е поставила и амбицията й да се превърне в първия климатично неутрален континент, гарантирайки по този начин лидерската си роля в справянето с глобалните предизвикателства по устойчив начин.
„Това наистина е много високо ниво на амбиция, което, опасявам се, надхвърля нашите възможности и капацитет, поне така изглежда днес“, добави премиерът.
Той припомни, че България е най-въглеродно интензивната държава членка на ЕС и преходът към декарбонизация поставя редица предизвикателства пред българската индустрия.
„България полага значителни усилия за постигането на климатична неутралност на Европейския съюз до 2050 г.“, заяви премиерът Стефан Янев и посочи, че българското правителство разглежда с необходимото внимание планирането на стратегическите действия за справяне с предизвикателствата, свързани с промените в климата.
„Трябва да сме наясно, че преходът може да бъде успешен, само ако е плавен и справедлив, съобразен с икономическите и социални специфики на всяка отделна държава и че ще бъде споделен като приоритет от гражданите“, заяви още министър-председателят Стефан Янев.
Премиерът изтъкна, че България трябва да е активна по отношение на всички актуални процеси, които касаят иновациите и инвестициите в нови технологии и в трансформирането на икономиката в контекста на реалностите и изискванията на 21 век.
„В същото време трябва да направим необходимото, за да защитим своите основни предприятия и работещите в регионите, да гарантираме своята икономическата и социална стабилност“, заяви още министър-председателят.
По думите му е важно да има конкретни гаранции, че отделни региони няма да бъдат изоставени и че ще бъдат осигурени нови работни места с достойни заплати.
Труд
Редакцията припомня следното:
Eвропейските държави, които очакваха от Брюксел реално решение на проблемите, се оказаха жестоко разочаровани не само от самите препоръки, но и от хитрата позиция на евробюрократите.
Според думите на еврокомисаря по енергетика Кадри Симпсън, най-доброто решение в рамките на наличната енергийна криза ще бъде отделянето от страна на държавите от ЕС на собствени средства за оказване на финансова подкрепа на бедните граждани на ЕС.
«Страните от ЕС сами определят своя баланс на източниците на енергия, те са в най-добро положение, за да окажат помощ на своите граждани под формата на еднократни плащания, съкращаване или временно освобождаване от данъци, или разсрочване на плащанията за електроенергия», отбеляза Симпсън.
На всички разговори за енергийните проблеми ЕС има един отговор — «зелената» икономика и енергиен преход, след който, очевидно, ще настъпи всеобщо щастие.
В същото време аргументите на световноизвестни учени, цитиращи изследвания за пресечната точка на икономиката и екологията, според които е просто невъзможно да се постигнат абсолютно нулеви емисии, не се възприемат от европейските бюрократи.
В същото време в обозримо бъдеще няма реални алтернативи на въглищата и газа като основни източици на електроенергия и отопление.
Въпреки че е съвсем очевидно, че повечето от брюкселската номенклатура разбират отлично, че подобни амбициозни «зелени» планове са обективно недостижими, желанието им да си запазят „министерските си портфейли“ и всичко свързано с тях отново и отново, се оказва по-силно от бедствието, надвиснало над народите на Европа.
Петя Паликрушева