На 6 септември т.г. специалистите от баржата «Фортуна» положиха в Балтийско море последната тръба от газопровода «Северен поток-2». Неговото завършване бе сериозно забавено от санкциите на САЩ и подкрепата за тях от някои страни в ЕС. Според експерти, ако «Северен поток-2» вече беше пуснат в експлоатация, цените на газовите борси в ЕС щяха да бъдат доста по-умерени.
Сергей Михалков, авторът на текстовете на съветския химн и химна на Руската федерация, пише през 1978 г. стихосбирката за деца от предучилищна възраст «А у вас?» («А что у вас?»). В едноименното стихотворение, пресъздаващо забавен разговор между дечица, има следните редове: «Вкъщи имаме си газ! А у вас?» («А у нас в квартире газ! А у вас?»)*.
Детският въпрос отпреди 43 години изглежда доста навременен на фона на задаващата се европейска енергийна криза, комбинирана с обещаваната от Американския център за прогнозиране на климата люта зима, която можела да надмине студените рекорди на тази от 2018 г. Тогава британските медии нарекоха снежната вълна, заляла континента, «Звярът от Изток».
Тази есен в британската преса се срещат следните заглавия: «От Путин зависи дали над Европа ще повее студ» («Телеграф»), «Европа е пред сложни решения, докато газовата криза се изостря» («Файненшъл таймс»), «Русия можеше да помогне повече в газовата криза» («Таймс»), «Откъде Европа да намери газ: Всички козове са у Путин» («Дейли експрес»). По всичко изглежда, че зимъска в идеологически план «звярът» отново ще идва от Изток.
На 28 септември цената на природния газ в Европа за пръв път надхвърли 1000 долара за хиляда куб. м, а в края на седмицата ноемврийските фючърси (предварителни продажби) на нидерландската газова борса TTF достигнаха почти 1200 долара за хиляда куб. м. Тези исторически стойности бяха предшествани от истинско рали на цените, започнало през март-април т.г. В сравнение с 2020 г., борсовите цени на вносния газ в ЕС нараснаха с 440%. Тук е добре да си припомним, че индустриалното сърце на съюза — Германия, зависи на две трети от вноса на газ. В подобно положение са страни като Испания, Италия и дори съседна Гърция.
Последствията не закъсняха. Цените на електроенергията в ЕС бият рекордите. Ръстът в Латвия е 250% от началото на годината. Във Франция и Германия е с по 40 на сто. В Испания хората излизат на протести, във Великобритания по бензиностанциите се бият за гориво, причината е по-скоро в Брекзит, но тя допълва прекрасно картината. Също на Острова високите цени на газа доведоха до банкрут няколко компании, заложили на евтин шистов газ от САЩ. От Норвегия, през Германия до Франция предприятия от химическата промишленост съкращават производството си, отменят изплащането на дивиденти, алармират за ниска доходност. Възниква заплаха от разширяване на кризата в най-разнообразни посоки.
Норвежката компания «Яра интернешънъл» е световен лидер в производството на амоняк и въглероден двуокис. Нейното съобщение, че ще намали с 40% производството им, предизвика вълнения на пазара на месни продукти, защото химикалите се използват при изработката на опаковките за тях. Оттам — ръст на цените на месото.
Възникна класическата комбинация от извечните руски въпроси: «Кой е виновен?» и «Какво да се прави?», но сега на тях трябва да отговаря антируски настроената Европа.
Според повечето специалисти става дума за комбинация от фактори, някои с природен характер, но други напълно ръкотворни. Миналогодишните студена зима и хладно лято станаха причина за изпразването на газовите хранилища, които бяха препълнени с евтина газ. Сега повишеното търсене вдига цените. Но още повече търсенето на синьо гориво се засилва поради ускореното затваряне на въглищните и атомни централи в редица европейски страни. Отпадащите енергийни мощности трябва да се компенсират и най-бързата и екологична алтернатива е газът.
Нарасналото търсене води до по-високи цени, а от това се възползват спекулантите на газовата борса, които имат интерес от паника, за да направят повече пари. Има и дефицит, но не на руски газ, както тръбят някои медии и политици. Напротив, Русия изпълнява добросъвестно договорните си задължения, потвърдиха официално нейните европейски контрагенти.
Когато пред БНР представителят на свързания със САЩ Център за изследване на демокрацията Мартин Владимиров казва:
«Трябваше да се вгледаме много по-рано в поведението на Русия» и предлага на Европа «да промени своя енергиен курс», трябва да направим точно обратното.
Да се вгледаме по-внимателно в поведението на САЩ.
От началото на годината намаляват доставките на втечнен природен газ (ВПГ) за Европа, включително американски. Делът му във вноса на ЕС за първото полугодие е паднал с 10%. В същото време по оценки на компанията «Бейкър Хъджис» в сравнение с м.г. износът на ВПГ от САЩ се е увеличил с над 41%, но той отива в Азия, където плащат повече, а не в Европа. Впрочем увеличеният износ е довел до удвояване на цените на вътрешния пазар в САЩ, в сравнение с януари. Стигна се до там, че организацията на индустриалните потребители на енергия в САЩ IECA поиска от министерството на енергетиката да ограничи износа на ВПГ от страната. Представете си какво ще се случи на европейските газови борси, ако това стане факт.
Ако слушаме експерти от разни НПО-та и политици как коментират задаващата се енергийна криза, от думите им става ясно, че много важно е да следваме
следните три постулата
дори да замръзнем: 1) Да се обвинява Русия за бедите ни при всеки възможен случай; 2) Не си и помисляйте да отстъпвате от догмите на «зеления преход»; 3) САЩ винаги най-добре знаят, какво трябва да прави Европа в този случай.
Да припомним, че първо именно САЩ и евродепутатите от техните клиенти Полша и Прибалтика обвиниха Русия, че е виновна за енергийната криза в ЕС.
Нито официален Брюксел, нито партньорите на «Газпром» са казвали нещо подобно.
Да припомним още, че макар сегашните цени на газовите хъбове да са в пъти по-високи от тези по дългосрочните договори с «Газпром», именно проамерикански настроените страни от Източна Европа съдиха и осъдиха през 2020 г. «Газпром» да пренапише договорите с тях, така че да се отчитат котировките на газовите борси, които тогава бяха много ниски.
Сега «Газпром», в съответствие с тази присъда, на два месеца… увеличава цената на газа.
Миналата година новоевропейците се пъчеха като аслани, а сега мълчат и се оглеждат тревожно.
И да не забравяме, че именно САЩ и техните креатури спряха за година и половина строителството на «Северен поток-2», което също оказва някакво влияние върху сегашната ситуация.
Парадоксално, но точно в момента Русия няма интерес газопроводът да заработи. Ако през 2020 г.
«Газпром» отчете 3 млрд. долара загуба, то за първото полугодие той е на печалба с 10 млрд. долара.
В същото време, тези, които намираха за проблем, че тя изобщо изнася газ за Европа, сега циврят, че Русия не изнася достатъчно газ.
На първи поглед е шизофренично, но на втори е видно, че става дума за популисти, които не носят отговорност за нищо и не вземат управленски решения на държавно ниво. Такъв пример е лидерката на германските «Зелени» Аналена Бербок.
Свидетели сме на
откровено налудничава
мисловна последователност. Русия изпълнява своите задължения по договорите за доставка на газ, но може да доставя още повече газ (без да е длъжна), а щом не го прави след първия ни размахан пръст, значи тя е виновна за газовата и енергийна криза, а следователно трябва да спрем «Северен поток-2», който ще осигури на Европа по-големи обеми газ.
Обвиненията към Русия няма да увеличат силата на вятъра и да я направят постоянна и равномерна.
Нападките към Москва не могат да отменят зимата и спадането на ефективността на слънчевите панели.
Ругатните към Кремъл няма да ускорят създаването на ефикасни акумулатори, които да съхраняват дългосрочно натрупаната електрическа енергия.
Просто има някои закони на физиката, които не могат да бъдат отменени, дори със силата на неолибералните мантри.
Повечето специалисти смятат, че основна причина за сегашните проблеми в енергетиката са прекалено амбициозните и преждевременни планове на европейските правителства, но не само за преминаване към «зелена енергетика» и закриване на първо място на въглищните централи, а някъде и на атомните. Драстично увеличените цени на въглеродните квоти доведоха до сериозен ръст на цените на синьото гориво, а те на свой ред доведоха до повишено търсене на въглища, защото цената им в един момент се оказа по-приемлива от тази на газа. После екологичните организации се възмущават, че хората говорели за «зелени бесове» и «зелено безумие».
Днес европейците са поставени в условията да се конкурират с азиатските пазари за природния газ, но Азия предлага по-високи цени, а ако европейците решат да ги надцакат, то техните и без това скъпи, макар и качествени стоки, ще стават напълно непродаваеми, а благосъстоянието на Стария свят ще намалее. Задънена улица.
Но не само Европа е в това положение. Кризата добива глобални измерения. Пекин също реши да премине към ускорено затваряне на редица въглищни централи и сега в Северозападен Китай има енергийна криза. Китайците купуват огромни количества ВПГ на каквито и да е цени, това също води до вълнения на пазара, прерастващи в лека паника. Алтернативния за ЕС газ го няма.
Той отива в Азия
Как се излиза от ситуацията? На теория изглежда лесно. Отменят се разните «зелени» добавки в горивата, отменят се квотите за въглеродни емисии, фактически наказание, че гориш въглища. Ограничават се експериментите със «зелената енергия», европейците спират да се ритат по кокалчетата, като премахват пречките пред доставките на руския природен газ. Изпращат се американците с техните нагли съвети някъде… по-далече и в крайна сметка решенията в енергетиката започват да се вземат на базата на икономическата наука, а не според поредната идеологическа догма.
За да спаднат цените на изкопаемите горива, Европа и САЩ трябва да се откажат или поне да отложат Зелената сделка, Зеления курс, зелените постулати, но това ще бъде политическа катастрофа. Нежеланието за промяна много прилича на нежеланието на съветските догматици да извършат изменения в идеологията и накрая получиха крах на целия строй.
«Решение на тази криза няма», пише «Файненшъл таймс» в цитираната по-горе публикация за ситуацията в Европа.
«Има само кошмарни в политическо отношение варианти, свързани със суровата действителност, в която руският газов монополист и износител «Газпром», като използва държавна подкрепа и изпълнява указанията на Путин, може само да влоши ситуацията». Т.е. «кошмарният вариант» на британския бизнес всекидневник е да бъдат подобрени или поне да не се влошават още отношенията с Русия.
Да припомним, че от 2009 г. Европа, подкрепяна от САЩ, положи огромни усилия, за да намали «зависимостта от Русия», при това засилването на «зелената» компонента в енергетиката бе част от решаването на тази задача.
Сега с усилията на самите европейци стана така, че с едно отваряне на устата президентът Владимир Путин или Алексей Милер, шефът на «Газпром», оказват влияние на цените на газа по същия начин, по който саудитските шейхове влияят на цената на нефта.
Резултатът се оказа точно обратен. Упорството продължава.
Георги Георгиев, Дума