Президентското управление успя да ни раздели на „почтени“ и „непочтени“
Българите сме наясно със съда и екзекуцията на „Йешоа Ха-Норци“
Без да е ген. Айзенхауер, камо ли ген. Дьо Гол — все още нашият президент „governor-general „R“”, както е индикиран в един предстоящ за реализация задокеански план на Балканите — потресаващо успя да раздели българите по още едно, нечувано досега из нашите изконни земи противостояние, което може би ще се окаже „точката“ на Първата ни Република…
Освен на „почтени“ и „непочтени“, все още числящите се към племето, населяващо все още територията, наречена „България“ — ще трябва вече да се преброяваме и на: българи зачитащи Конституцията като свещен граждански текст и на такива, за които прочитът на Върховния републикански закон е като дяволска интерпретация на Евангелието…
Да не се изненадваме ако тези есенни дни, в предстоящия пореден предизборен каламбур на все по-губещия си човешки образ т. н. „политически елит“ на някоя пейка около „Ариана“ бъде забелязан оня булгаков Воланд — наминал по нашенско да види как ни се отразява „президентското управление“ и дали — все още като богобоязливи твари, ние българите сме наясно със съда и екзекуцията на „Йешоа Ха-Норци“…
„Конституцията трябва да принадлежи на живите, а не на мъртвите…“ — огласи в соцмрежата „божественото си прозрение“ президентският фаворит за бъдещ премиер на България — препоръчвайки да тълкуваме гражданската си „Библия“ в контекста на „новите поколения“…
Апропо: по-изкусните познавачи на „явлението Булгаков“ в световната литература, твърдят, че — прототипът на гастролиращия професор по черна магия Воланд & компания е Негово Превъзходителство мистър Уилям Булит (първият посланик на САЩ в СССР) който организира през 1935 г. прословутия (също прототипен) пролетен бал с петстотин гости, между които и авторът на „Майстора и Маргарита“…
Ирония на съдбата авторска — биха коментирали експертите по „черна магия“….
В такъв случай — за нас, простосмъртните гласоподаватели, все още живи или мъртви радетели за върховенството на Конституцията ни, остава да разберем — дали „Анушка вече не е разляла олиото на трамвайната линия“ водеща към изборните урни…
*От личната страница на писателя във фейсбук, с незначителни съкращения
Димитър Недков