Виктория Нюланд, заместник-държавен секретар на САЩ по политическите въпроси, ще посети Москва от 11 до 13 октомври
Тя ще трябва да проведе разговори с редица руски високопоставени лица (включително зам.-външния министър на Русия Сергей Рябков), на които страните ще си задават въпроси и евентуално ще получават отговори.
Имаме един въпрос: трябва ли Русия да се среща с Нюланд?
С госпожата, която щеше да „притисне Путин до стената“ (така звучеше заглавието на нейната статия през 2020 г.)
Която се застъпваше за изолацията на Русия, защото, както тя самата написа, „някои, включително и аз, бяха прекалено оптимистични, вярвайки, че колкото повече Русия се приближава към свободния свят, толкова по-добра и по-демократична ще стане като партньор“.
Която отказа и все още отказва да признае руските интереси в постсъветското пространство и още повече да ги уважава?
Която Москва първо включи в списъците си със санкции, а сега, заради възможността да направи това посещение, я премахна от тях?
Да, Москва премахна Нюланд от «черния списък, защото, според Мария Захарова „американците включиха руски представители, международни служители в своите списъци със санкции, така че в този случай този въпрос беше приоритен.“
Тоест, казано по друг начин, американците изключиха някои руснаци от списъците, а ние пък премахнахме Нюланд от там. Проблемът обаче е, че днес американците са ги премахнали, но утре (добре, по-точно на 14-ти, след завръщането на Нюланд във Вашингтон), ще ги включат обратно — още повече, че САЩ вече не се нуждаят от никакви разумни причини за попълване на списъците.
Подобно изключване е само тактически обмен и изобщо не носи никаква стратегическа полза за Русия, така че всички заглавия от поредицата „САЩ трябваше да сключат сделка с Русия за посещението на Нюланд в Москва“ не отговарят на реалността. Това посещение обаче е полезно. И при определени обстоятелства ползата може да бъде немалка.
Припомняме, че през юни 2021 г. Владимир Путин и Джоузеф Байдън проведоха много продуктивна среща в Женева. На нея те се договориха да спрат ескалацията на конфликта в отношенията между Русия и САЩ и да се опитат да започнат някакъв прагматичен диалог.
Съединените щати, колкото и странно да изглежда, горе-долу спазиха това споразумение. През всичките тези месеци Вашингтон се въздържаше от всякакви драстични антируски стъпки: не приемаше значителни пакети от антируски санкции, не организира мащабни военни провокации, не подбуждаше Киев (а напротив, спираше го) и дори, с цялата си реторика за Крим, не изпрати на прословутата украинска „Кримска платформа“ нито един значим чиновник.
Разбира се, всичко това Байдън не го направи от добро сърце.Той остро критикува подхода на Тръмп по въпросите на външната политика, но въпреки това възприе някои от тезите на Тръмп. Например, отказът да се разпиляват ресурсите за ненужни конфликти и да се концентрира върху най-необходимото — тоест върху сдържането на Китай.
Сега администрацията на Байдън активно се стреми към архитектурата на това ограничение — например чрез създаването на тристранния съюз АУКУС и опитите да отклони или намали значението на Олимпиадата в Пекин през 2022 г.
Да, американците се нуждаят и от конфликт с Русия — за да мобилизират американските елити, да оправдаят съществуването на НАТО, да отслабят Европа и да я запазят в своята сфера на влияние, но този конфликт трябва да бъде:
а) управляем;
б) с ниска интензивност.
Следователно резки движения в отношенията с Москва не са необходими за Байдън.
Невъзможно е обаче да се поддържат двустранните отношения в състояние на „ескалационно замръзване“ за дълго време. Има много противоречиви въпроси между Русия и САЩ, в които трябва или да се опитате да изградите диалог, или поне ясно да очертаете червени линии един към друг и да се съгласите да не ги пресичате.
Очевидно американският държавен секретар заминава за Москва за технически (тоест на ниво изпълнители) диалог. Страните ще говорят за Украйна — за това какво да правят с Владимир Зеленски (който поради неконтролируемостта си е престанал да устройва дори САЩ) и споразуменията от Минск.
За Иран — Вашингтон се опитва да преговаря с Техеран за реанимацията на ядрената сделка и той се нуждае от всякаква помощ в това отношение. Що се отнася до Китай, САЩ все още се надяват, ако не да привлекат Русия към своите планове, то поне по някакъв начин да я откъснат от Пекин. По отношение на по-нататъшното съкращаване на въоръженията, американците са притеснени от най-новите руски хиперзвукови и ядрени оръжия, които не само възстановяват паритета и принципа на гарантиран ответен удар, но и анулират всички настоящи и бъдещи американски системи за противоракетна отбрана.
И накрая, те ще говорят по посланически въпроси — по предложение на американците персоналът в дипломатическите мисии вече е намален до минимум, САЩ на практика спряха да издават визи на руснаци и не само руски граждани, но и Вашингтон, страда от такова щастие.
В крайна сметка всички разбират, че различните програми за обмен и посещенията на „млади лидери“ в САЩ са важен елемент от стратегията за „меката сила“. И ако ще бъде изключително трудно да се постигне съгласие по други въпроси, възстановяването на нормалните дипломатически отношения е напълно възможно. Като цяло не само Вашингтон, но и Москва се нуждае от руско-американски диалог-за деескалация, за увеличаване на собствените си възможности в преговорите с Иран и Китай.
В крайна сметка да се отдалечим от бездната на евентуалната Трета световна война.
Разбира се, на някого може да се стори, че ако трябваше да се преговаря с някого, то със сигурност не трябваше да е с антируско настроената г-жа Нюланд. Че Вашингтон можеше да изпрати някой друг дипломат, по-конструктивен. Първо, Нюланд е професионалист от най-висока класа, особено по въпросите, свързани с Русия.
Второ, като професионалист, тя не поставя на първо място списъка със собствените си желания — оканчателните решения не ги взема тя. Нейната задача е да води технически преговори и след това да докладва резултатите на началниците си.
И накрая, тя е безопасен за Байдън преговарящ с Русия.
Виктория Нюланд замина за Москва не само защото е заместник държавен секретар и не само защото познава руските реалности.
Байдън играе на сигурно — изпраща „ястреб“, за да се скрие от възможните критики и обвинения (например от същия този Тръмп), че Вашингтон почти се е предал на Москва. Никой няма да може да обвини Нюланд за нейните възгледи, никой няма да каже, че тя възнамерява да се откаже от американските интереси — което означава, че това ще спаси диалога между Русия и САЩ от саботиране от страна на пресата, което се случи при опита за преговори с Тръмп.
Разбира се, никой не гарантира, че тези преговори ще завършат успешно. Вероятно няма да стигнат до никъде. Все пак си струва да се опита. Дори ако за това трябва да изтърпим Нуланд в Москва за няколко дни.
Геворг Мирзаян, доцент от департамента по политология към Финансовия университет към Правителството на РФ, Взгляд.
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Fr0nt