Съдейки по всичко, когато в тържествената си реч по повод 30-годишнината от украинската независимост Зеленски говореше за Киевска Рус и настояща Украйна, като пряка неследничка и продължителка на всички традиции, той не се шегуваше.
Разбира се, че беше безумно смешно да го слушаме (всичко звучеше глупаво и пошло), но самият украински лидер беше сериозен — както никога. А това, че той толкова дълбоко се е вживял в ролята на пряк потомък на древните русичи, беше още по-смешно.
Всъщност, превръщането на Украйна в някаква «Древна Рус 2.0 бе замислено от него отдавна, минимум през май тази година, когато за първи път изказа идеята си да създаде «национална съпротива» за повишаване на отбранителната способност.
Под съпротива да се разбират военизирани подразделения за териториална самоотбрана, способни да оказват някава съпротива на агресора.
Дори влезлият в сила през август тази година и задействан от 1 януари 2022 година законопроект «За основите на националната съпротива» по удивителен начин може да се окаже твърде полезно изобретение.
Зле познаващият историята на родния си край Зеленски очевидно е прочел само част от сказанията за Свети Владимир и за Ярослав Мъдри, но май въобще не е чувал за суровия и трагичен период на феодалната раздробеност на общата ни Родина.
А именно по онова време на първи план се появява военното могъщество на отделните руски княжества, чиято основа са княжеските дружини, събирани именно на «териториален» принцип. Имало е, разбира се и «волни наемници», служещи на този, който им плати, но те в най-добрия случай са били само малобройна лична гвардия на поредния отделен владетел.
А когато през 1024 година наследниците Владимир Красно Солнишко Ярослав и Мстислав се сблъскали в бой при Листвен, което е недалеко от Чернигов, един срещу друг се изправили не братя-русичи, заедно защитаващи земята си от хазарите и печенегите, а «киевляните» и «черниговците», за които тяхната териториална принадлежност се превърнала в много по-важна от общодържавната.
Между другото, почти същата история се случи и при разпада на Югославия, когато стана очевидно, че в критичната ситуация местните въоръжени части се ориентират не по заповед на Върховния Главнокомандващ или Генералния щаб, а по избора на земляците си.
Жалко, че нещо подобно не се случи в Украйна през 2014 г. Тогава на жителите на Донбас, защитаващи новородените Народни Републики, щеше да им е значително по-лесно да се противопоставят на бандите на националистите и мородерите.
От друга страна, не всичко все още е изгубено — когото процесът на разпада на настоящата украинска държавност влезе в решаващия си стадий, формираните по заповед на Зеленски териториални формирования ще се превърнат в ядро на въоръжените сили на новите Народни републики.Одеска, Харковска, Черниговска и т.н.
Каквото и да се случи, животът на геопилитическия «урод» под името «незалежна Украйна» привършва.
Зациклеността на украинската власт на темата «руска окупация» позволява практически безпогрешно да се предполага, че целият този «екип на Зеленски» не мечтае за друго, мечтае да се предаде на някого, за да хвърли на гърба на «проклетия окупант» отговорността за съдбата на потъналата в лъжа, корупция и нищета държава, защото самите те не могат да понесат такава отговорност.
Алексей Белов, специално за News Front
Петя Паликрушева, превод и редакция