Ерата на еднополюсния свят под американско управление приключи. Сега Русия ще трябва внимателно да изгражда отношенията си с Китай и САЩ, като същевременно се запази като велика държава. Главното е да не се включва в конфронтация с тези свръхдържави. Включвайки се, Русия може да завърши дори по-лошо, отколкото след съдбоносното й участие в Първата световна война, убеден е авторът.
Превод от The Economist (Великобритания):
Стремителният крах на проамериканското правителство в Афганистан след изтеглянето на САЩ възроди дългогодишната полемика относно упадъка на Америка. Някои наблюдатели стигнаха дотам, че отказват статута на свръхдържава на САЩ.
Реалността обаче е друга. Въпреки че ролята и влиянието на страната намаляха през последните десетилетия, основната причина се крие не толкова в упадъка на Америка, колкото в икономическия ръст на азиатските сили — особено Китай и Индия — и на геополитическото и военното завръщане на Русия. Намаляването на американската мощ е относително и се корени във фундаментална неравномерност в националното развитие.
Друга причина е вътрешна и по-сериозна. Американският икономически модел беше силно засегнат по време на световната финансова криза 2007-2009. Политическият модел беше силно ударен през четирите години на президентството на Доналд Тръмп и оттогава почти не се възстанови. Като цяло през последните десетилетия общественият модел е в разрез със средната класа — основата на американското общество. Пандемията не само предизвика здравна криза, но изостри дългогодишните разногласия относно обществените ценности и расовите отношения. Всичко това говори за значителен упадък в основата на американската мощ вътре в страната.
На този фон Афганистан олицетворява окончателния крах на вярата, че след студената война САЩ ще могат да пренаредят света по собственн образ и подобие.
Лансирането на западната демокрация и либералните ценности се сблъскаха с явно непреодолими препятствия в редица места от Афганистан и Иран до Китай и Русия.
Но чиновниците във Вашингтон това все още не са го осъзнали.
Всъщност, предшествениците на президента Джо Байдън — Барак Обама и Доналд Тръмп — разбираха опасността от глобалното пренапрежение на Америка и всеки по своему се опита да пренасочи ресурси за възстановяване на вътрешната база.
Успехът или провалът на тези усилия ще реши по-нататъшната съдба на страната.
Америка днес е разделен дом (намек за реч на Абрахам Линкълн, бел.ред.)
Напрежението, което я раздира, не изчезна с поражението на Тръмп и идването на власт в Белия дом на Байдън.
Надигащата се заплаха е от гражданска война, макар тази переспектива все още да се счита за нереална.
Американците имат навика да се зареждат се енергия, преумножаваща заплахите, и, като следствие, те нееднократно са започвали от нулата в страната си.
Но положението, без съмнение, е сериозно.
САЩ се приближават към поредния момент на преосмисляне, а за целта е нужно нещо значително по-голямо, отколкото стикера «Ще направим всичко наново и ще е по-добро» (един от лозунгите на Байдън, бел.ред.) и огромен пакет инвестиции в инфраструктурата.
И нищо много важно: Америка вече не се състезава сама със себе си, както това беше след края на студената война.
За първи път от повече от столетие страната е заплашена от неизбежната загуба на ролята й като водеща икономика в света, а и вероятно в технологичното производство.
Ако това се случи, последствията за глобалното положение на Америка ще бъдат огромни.
Източник: https://www.economist.com/by-invitation/2021/10/01/dmitri-trenin-on-russias-interests-in-the-new-global-order
Петя Паликрушева