Какво се промени за Китай след създаването на алианса между САЩ, Великобритания и Австралия АУКУС?
Първо, австралийските „вълчи глутници“ ще могат, ако е необходимо, да блокират изхода на КНР от Тихия океан към Индийския океан, лишавайки Поднебесната от гарантирани доставки на природни ресурси и прекъсвайки морската търговия.
Второ, Пентагонът може да използва Австралия като разменна монета в истинската война с Пекин.
Осем ядрени подводници могат тайно да се приближат и да нанесат ракетни удари с „Томахоук“ срещу инфраструктурата на Народоосвободителната армия на Китай и китайските самолетоносачи.
Ако залозите се вдигнат, тогава «Томахоук» могат да бъдат оборудвани с ядрени бойни глави. Ядреният отговор на Китай към Австралия ще бъде неизбежен.
Тук е мястото да припомним, че Австралия не е член на НАТО. Следователно Северноатлантическият съюз няма задължение да я защитава.
Много съмнително е Вашингтон и Лондон да се договорили да се борят до смърт за Канбера под шапката на АУКУС.
И така, какво виждаме.
Понастоящем Китай има много реална военна заплаха и се нуждае от надежден съюзник.
Друг надежден съюзник, освен Русия, той не може да намери.
Само Русия има подобни проблеми с НАТО. А как би могъл да изглежда такъв военен блок? Какви взаимни задължения могат да поемат Пекин и Москва?
Първа ситуация. Представете си, че САЩ провокират КНР да започне войната за Тайван. Американският, британският и австралийският флот се намесват по въпроса на страната на Тайпе, а морските търговски пътища биват блокирани. Тогава Русия може да предостави на Пекин своите сухопътни транзитни възможности и Северния морски път за доставка на суровини и други продукти, като осигурява конвоиране чрез силите на Тихоокеанския и Северния флот.
Ако има основания да се смята, че ядрените оръжия могат да бъдат използвани срещу Китай, тогава Москва трябва предварително да помогне на Китай за укрепване на противоракетната отбрана, а също така да даде ясно да се разбере, че самата тя ще използва ядрени оръжия срещу страната, която използва ядрени оръжия срещу руския съюзник.
Ситуация втора. Нека приемем, че вдъхновена от укрепването на позициите на своите съюзници в региона, Япония все пак решава да завземе Курилските острови. Силите на руския Тихоокеански флот няма да бъдат достатъчни, за да предотвратят аншлюса. Тогава Китай може да се намеси. Факт е, че за Пекин е изключително неизгодно укрепването на Токио и опасната тенденция на преразглеждане на резултатите от Втората световна война.
В случай на опит на Япония срещу руските Курили, НОАК, в рамките на своите съюзнически задължения, ще трябва да изпрати свои самолетоносачи в помощ на Тихоокеанския флот на Русия.
Правя уговорката, че всички тези ситуации са само хипотетични, но в днешните реалности военният блок между КНР и Руската федерация започва да придобива вече и практически смисъл.
Петя Паликрушева