Председателят на Европейската комисия се опита в сряда да успокои шестте кандидати за членство от Балканите, че те са семейство, което един ден ще се присъедини към блока след по-хладни коментари от държави от ЕС, опасяващи се от негативна реакция у дома, пише «Ройтерс».
След седмици на обсъждане, лидерите на ЕС искат да се споразумеят за декларация на върха, в която се потвърждава 18-годишно обещание за бъдещо членство на Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Косово и Албания, ако те отговарят на критериите.
Но тъй като «процесът на разширяване», блокиран от различни спорове както в Брюксел, така и в региона, много на Балканите смятат, че декларацията на ЕС е празно изявление. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се опита да разсее това.
«Посланието е, че Западните Балкани принадлежат в Европейския съюз. Искаме ги в Европейския съюз. Ние сме едно европейско семейство«, каза фон дер Лайен пред репортери, когато пристигна за срещата на върха с балканските лидери в Словения.
«Ние споделяме една и съща история. Ние споделяме едни и същи ценности и съм дълбоко убедена, че споделяме и същата съдба», каза тя, след като току-що се завърна от турне в региона миналата седмица.
ЕС е най-големият чуждестранен инвеститор и търговски партньор на шестте държави, възникнали след разпадането на Югославия и етническите войни през 90-те години на миналия век.
Но опитът на председателството на ЕС, Словения да постави 2030 г. като целева дата за присъединяването на шестте страни бе неуспешен и блокът също не успя да изпълни обещанията, които са осезаеми за гражданите, като например безвизовото пътуване за Косово.
«Това беше голяма несправедливост, липса на справедливост спрямо гражданите на страната ни», каза премиерът на Косово Албин Курти, когато пристигна на срещата на върха, отбелязвайки, че пет държави от ЕС все още не признават независимостта на Косово от Сърбия.
«Застъпвам се за липсата на страх от страна на ЕС и липсата на огорчение от страна на Балканите», добави той.
«Все още се надявам».
Той трябва да се срещне с президента на Сърбия Александър Вучич, с френския Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел по-късно в сряда.
След вечеря във вторник в замъка Брдо близо до столицата Любляна, която се фокусира върху стратегията на ЕС по отношение на Китай, Афганистан и САЩ, няколко лидери на ЕС заявиха, че външната политика трябва да започне у дома на Балканите.
«Говорихме много за ролята на Европа … Ето един пример, където, ако искаме да направим Европа по-силна и също така да разширим геополитическото си влияние, това е нашият заден двор», каза латвийският премиер Кришанис Каринс пред репортери, мнение, което бе споделено и от австрийския канцлер Себастиан Курц.
«Ако Европейският съюз не предложи на този регион реална перспектива, трябва да сме наясно, че други суперсили — Китай, Русия или Турция — ще играят по -голяма роля там. Регионът принадлежи към Европа географски и се нуждае от европейска перспектива», каза Курц.
Северните страни като Дания, Франция и Холандия се опасяват от повторение на прибързаното присъединяване на Румъния и България през 2007 г. и лошо управляваната миграция на източноевропейски работници към Великобритания, която обърна много британци срещу ЕС.
България е против присъединяването на Северна Македония поради езиков и културен спор за споделената история.
Съветник на френския президент заяви пред «Ройтерс», че Париж иска да «смаже колелата» на процеса на разширяване и да го върне в правилния курс, помагайки за преодоляване на регионалните спорове.