Опитът на Сталин в голямата политика го приучил на хитрост и настойчивост.
Превод от Foreign Affairs, САЩ:
Подходът му бил: да се подготви за войната, да натрупа огромни сили, но да прави всичко възможно, за да избегне военните действия, докато немците и англичаните взаимно се изтощавали.
Това работило, докато немците, изобилно захранвани със съветски суровини, не завзели Франция през лятото на 1940 г., и не прехвърлили войска в посока СССР. В резултат на своя ръст двата геополитически и идеологически противници придобили обща граница.
Сега, шест месеца след противоречивите тайни доклади за вероятно нахлуване на немците в СССР, отвсякъде се посипали предупреждения от разузнаването за неизбежно настъпление и предстояща грандиозна война.
От Москва било евакуирано немското посолство, дипломатите взели със себе си картини, древни килими и сребро.
Съветските спецслужби съобщили, че италианското посолство също получило заповед за евакуация.
По-рано на същия ден съветски агент от България доложил, че немският посланик очаквал военен сблъсък на 21 или 22 юни.
Един от лидерите на китайските комунисти, Чжоу Енлай, съобщил в Коминтерна, международната комунистическа организация, че неговият съперник-националист Чан Кайши «настойчиво заявава за предстоящо нападение на Германия над СССР, и дори назовава датата: 21 юни 1941 г»
Това подтикнало главата на Коминтерна да позвъни на Молотов.
«Положението е неясно, — отговорил му Молотов. — Води се голяма игра.
Не всичко зависи от нас».
Съгласно заповедта на Сталин, в 2 часа през деня главата на Московския военен окръг ген. Иван Тюленев, получил позвъняване от секретаря на главнокомандващия.
Скоро генералът чул приглушения глас на Сталин:
«Другарю Тюленев, какво е състоянието на противовъздушната отбрана на Москва?»
Скоро след краткия доклад, Сталин казал:
«Вижте, ситуацията е неопределена, така че следва да се приведе противовъздушната отбрана на Москва в състояние на 75-процентна готовност».
Сталин считал, че англичаните и американците отдавна мечтаели и работели по следния въпрос: да вкарат немците във война със СССР.
И бил прав.
Той знаел, че Германия страдала от краен дефицит на русурси, по тази причинан Берлин още по-силно се нуждаел от съветските доставки, а това означавало, че нахлуване от страна на немците би нанесло вреда на самите тях, поставяйки тези доставки под заплаха.
Сталин също знаел, че Германия загубила Първата световна война заради борбата на два фронта, затова стигнал до извода, че немците разбирали самоубийствеността на нападението над СССР преди победата над Великобритания.
По тази причина Сталин счел, че струпването на германски войски около съветските граници (при това войска в огромен мащаб) не за признак на неизбежно нападение, а за опит на Хитлер да постигне от СССР отстъпки с помощта на шантаж.
Всъщност, майсторски проведената от нацитите кампания по дезинформация наситила съветската разузнавателна мрежа с многобройни доклади за искания, които ще бъдат предявени от немците след струпването на сили на изток.
Така дори най-надеждните източници на Сталин съобщавали както за приближаването на войната, така за подготвящия се шантаж.
И ако второто било истина, първото можело да се избегне…
Източник: https://www.foreignaffairs.com/articles/russia-fsu/2017-09-19/when-stalin-faced-hitler
Петя Паликрушева