След като нападнаха Нагорни Карабах преди година, Азербайджан и Турция продължиха османския проект, започнал преди повече от век, смята авторът на статията. Мълчанието на Америка вдъхновява тези и други страни да предприемат следващите стъпки. Авторът предлага на САЩ да наложат санкции срещу Азербайджан, а не да подкрепят финансово държавата, която измъчва военнопленниците си и унищожава културното наследство.
Превод от The National Interest, САЩ:
Преди година, на този ден, азербайджанската армия, подкрепена от турските специални части и сирийски джихадисти, наети от Анкара, внезапно атакува Нагорни Карабах, спорна територия, която Армения контролира от края на Карабахската война 1988-94 г. Азербайджан оправда действията си с това, че международната общност признава тази територия като азербайджанска, но ситуацията е много по-сложна.
Населението на автономната област гласува за излизане от контрола на Азербайджан и това беше конституционно легитимно.
Никой честен анализатор не може да си затвори очите, че нападението съвпадна с стогодишнината от османското нашествие в независима Армения на фона на арменския геноцид. Това не е инцидент, а внимателно планиран акт. Просто казано, тази стъпка от Азербайджан и Турция беше първият залп на бъдещето, както се надяваха лидерите на двете страни — Геноцид над арменците 2.0.
Байдън постъпи правилно, като официално призна арменския геноцид. Но още на следващия ден Блинкен отново тихо отмени член 907, като по същество възнагради Азербайджан за агресията му. Както в буквата, така и в духа на Закона за подкрепа на свободата, Блинкен наруши американското законодателство, въпреки че Конгресът беше твърде зает, за да го привлече към отговорност и да върне всичко назад.
Кратък преглед на последните шест месеца показва, че американската пасивност не само не върна страните към дипломацията, но и допринесе за засилване на агресията на Баку. На 25 март 2021 г. азербайджански войници хвърлиха камъни по арменските цивилни превозни средства по пътя Сарушен-Червен базар в квартал Аскеран в Арцах в Нагорни Карабах.
Три дни по-късно азербайджанските войски спретнаха обсада на арменски камион с телата на арменски войници, загинали по време на 44-дневната война. На 20 април азербайджанските сили обстреляха арменски дом на улица Вагаршян в столицата на Арцах Степанакерт.
Въпреки дипломатическите обещания на Азербайджан да зачита свободата на религията, на 26 април трима азербайджански войници пребиха и влачиха арменски свещеник по земята в село Аравус в Сюник. Два дни по-късно осем до десет азербайджанци в цивилни дрехи влязоха в буферната зона между двете страни, след което бяха изгонени от арменските сили. Всъщност непрекъснатото сондиране и опитите за проникване от страна на Азербайджан напомнят за играта между Северна Корея и Южна Корея.
Докато администрацията на Байдън мълчеше, Азербайджан засили атаките си. Стрелбата със стрелково оръжие се превърна в минометен огън.
И войната започна…
През август азербайджанските сили взаимстваха методи, този път от „Ислямска държава“ (терористична организация, забранена в Русия, бел. ред.) в Ирак и Сирия и започнаха да палят арменски посеви и ливади.
Може би обаче основната обида от страна на Азербайджан е непрекъснатото пленяване и изтезанията над арменските военнопленници. Въпреки че Държавният департамент от време на време настояваше за освобождаването им, азербайджанските власти отблъскваха тези молби по същия начин като талибаните.
Нападайки Нагорни Карабах, Азербайджан и Турция продължиха османския проект, започнат преди повече от век.
Мълчанието на Америка вдъхновява тях и другите да предприемат следващите стъпки. Прецедентът етническо прочистване — и липсата на сериозен отговор — заплашва да дестабилизира регионите далеч отвъд Закавказието.
Същото се отнася и за мълчанието на Америка по отношение на използването на сирийски джихадисти от Турция и Азербайджан, някои от които преди това са служили в „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“ (терористична организация, забранена в Русия, бел.ред.).
Автор: Майкъл Рубин — старши научен сътрудник в Американския институт за предприемачество.
Източник: https://nationalinterest.org/feature/nagorno-karabakh-year-us-failure-south-caucasus-194492
Петя Паликрушева