Русия е много успешна в Близкия изток, пише сирийският журналист Ахмад Салах. Неговото мнение е публикувано от белгийската онлайн платформа Modern Diplomacy.
Отбелязвайки, че през последните десетилетия регионалният баланс претърпява постоянни промени, авторът подчертава, че един от играчите е успял не само да запази позициите си, но и да изпревари съперниците. Тази сила е Русия, чието влияние нарасна най-много в сравнение с другите играчи, действащи в региона.
Разбира се, не се наложи Кремъл да започва от нулата. Москва се възползва от връзките, наследени от СССР в арабския свят. Настоящата стратегия на Руската федерация обаче е много по-сложна. Развивайки присъствието си в региона, руснаците съчетават политическия натиск, военната мощ и меката сила.
Всичко това, както се отбелязва в текста, е част от концепцията за хибридна война, която не е изключителна черта само на Русия, но Кремъл успява в това. Освен това Русия има едно ясно предимство пред останалите световни суперсили: последователност.
Отличен пример за това е участието на Русия в сирийския конфликт, където военната й операция стабилизира властта на президента Башар Асад, подкопа силата на въоръжената опозиция и намали възможностите на ИД (забранена в Руската федерация). Отличителна черта на кампанията беше активното използване на авиацията, най-новите високоточни оръжия и най-модерните танкове.
Впрочем, не всичко със Сирия е завършило.
Ако в Либия Русия не сметна за необходимо да се проведе пълномащабна военна операция, то нейните принципи останаха същите. Москва подкрепя Либийската национална армия на Халифа Хафтар от самото начало и редовно приема представители от двете страни на конфликта, се отбелязва в статията.
Безспорният успех на Москва беше и решението на турското ръководство да придобие ракетната система С-400, въпреки натиска от САЩ. Освен това Турция избра Русия за партньор за изграждането на атомната електроцентрала в Аккую. Дори президентът Ердоган не си позволява открити нападки срещу руския си колега.
Русия също успява да поддържа отношения със страните от Персийския залив. Това се отнася не само за контактите на световния петролен пазар, но и относно военно-техническото сътрудничество.
Според автора, благодарение на внимателното установяване на позициите, Русия вече може да постигне целите си, като просто чака опонентите си да сгрешат. Точно това се случи в Афганистан, където политическият вакуум, създаден от изтеглянето на САЩ, даде възможност на Русия да декларира готовността си да подпомогне процеса на регулиране, а контактите с талибаните бяха установени предварително.
Петя Паликрушева