В средата на септември австралийският премиер Скот Морисън осъществи своеобразен «дипломатически преврат», обявявайки сделката на страната си с Великобритания и САЩ, в рамките на която англо-американските съюзници на Канбера ще и помогнат да изгради собствен флот от атомни подводници. Паралелно с това (и в резултат от него) беше прекратен договорът на стойност 66 млрд. долара с Франция — една от най-големите поръчки на французите — според който Париж трябваше да достави на «Зеления континент» дизелови подводници.
Автор: Патрик Бюкенън
На този фон е особено актуален въпросът, какво означава тази сделка, в която Канбера очевидно е действала въз основа на принципа «Австралия над всичко». Както е известно, «Зеленият континент» дълго време се стремеше да балансира между Китай, с който поддържа много сериозни икономически отношения, и САЩ, смятани за стратегически съюзник на Канбера, но сега еднозначно застава на страната на Вашингтон във все по-острото противопоставяне между двете най-могъщи държави на планетата.
В Пекин моментално отбелязаха, че партньорството в рамките на новосформирания алианс AUKUS «ще нанесе сериозна вреда на мира и стабилността в Индо-Тихоокеанския регион» и поискаха от Канбера да отговори, дали разглежда Китай «като партньор или като заплаха».
Новият сблъсък се случва на фона на подкрепата, която китайските въоръжени сили оказват на териториалните претенции на Пекин по отношение на множеството острови и островчета, разположени на стотици километри от бреговете на Китай. В редица случаи тези претенции директно се конфронтират с териториалните претенции на съседните на Китай държави, които в течение на дълго време бяха съюзници на Вашингтон, което пък означава, че в случай на открит конфликт на САЩ вероятно ще се наложи да воюват за тези територии.
Пекин, в частност, претендира за Параселските острови и островите Спратли, както и за почти всички скали и рифове в Южнокитайско море. За по-голямата част от тези територии обаче претендират и Виетнам, Малайзия, Сингапур, Индонезия, Бруней, Филипините и Тайван.
Впрочем, Китай твърди, че намиращият се на 170 от крайбрежието му остров Тайван, както и разположените в близост острови Сенкаку, контролирани в момента от Япония, също му принадлежат. На свой ред Токио изглежда готов да защитава тези територия с военна сила. А както заявиха в тази връзка от администрацията на Байдън, при евентуален военен сблъсък между Китай и Япония заради архипелага Сенкаку, Вашингтон ще застране твърдо на страната на Токио.
В едно дадено наскоро интервю за телевизия CNN японският министър на отбраната Нобуо Киси подчерта, че островите Сенкаку ще бъдат защитавани, както всяка друга част от националната територия на страната му. Освен това Япония увеличава своите Сили за самоотбрана, въоръжавайки ги с най-новите американски изтребители F-35, трансформира някои военни кораби в самолетоносачи и изгражда нови ескадрени миноносци, подводници и ракети.
Преди това, от Държавния департамент на САЩ посочиха, че островите Сенкаку попадат под действието на договора за сигурност между Вашингтон и Токио. Същото се отнася и за окупираните от китайците острови в Южнокитайско море, за които претендират Филипините. С други сдуми, ако Манила реши да влезе в открит сблъсък с Пекин за тези територии, САЩ ще застанат на нейна страна.
Въпреки това Китай няма никакво намерение да се отказва от претенциите си. С помощта на своите военноморски и военновъздушни сили Пекин систематично преследва корабите и самолетите на САЩ и съюзниците им в Южнокитайско и Източнокитайско морета, освен това изпрати ескадрила от изтребители и бомбардировачи в тайванската част от въздушното пространство над Тайванския пролив. В Китай изтъкнаха, че няма да дапуснат островът да се обяви за независима държава (в момента Тайван претендира, че представлява «истинския Китай» — б.р.).
Ако между Китай и САЩ избухне открит въоръжен сблъсък във връзка с тези териториални претенции, войната между тях ще се води за острови, разположени на хиляди мили от западното крайбрежие на Америка, но само на няколко стотин мили от крайбрежието на Китай. Впрочем, редица други източноазиатски държави също декларират своите интереси и намерения, подкрепяйки ги с демонстрации на военна мощ.
През първата половина на септември например, Северна Корея изстреля две балистични ракети, а преди това обяви, че е осъществила изпитания на нова крилата ракета с голям обсег. В същото време Южна Корея проведе изпитания на свои балистични ракети, изстреляни от подводници — както е известно тя е първата неядрена държава, разполагаща с подобно въоръжение. През лятото пък се появиха съобщения, че Пхенян е възобновил работата на реактора в ядрения си научно-изследователски център в Йонбьон, което навява на мисълта, че Ким Чен Ун вероятно е активирал отново ядрената си програма.
Междувременно, разположената в Аляска американска авиация се включи в крайно рискованите опити за прихващане на руски самолети в региона. От началото на 2021 са регистрирани 14 подобни прихващания, което е своеобразен рекорд от края на студената война насам. В същото време, два руски бомбардировача и два изтребителя се доближиха на 50 км от крайбрежието на Аляска, а през лятото руските военни кораби се появиха на 55 км от Хаваите. Тези демонстрации на руския флот и авиация най-вероятно са в отговор на действията на американските бойни кораби и самолети в зоната на Черно море.
В тази връзка ще припомня, че Втората световна война избухва в Европа след като Великобритания обявява война на Германия заради нахлуването и в Полша, причина за което е желанието на Берлин да си върне някои свои бивши територии, включително отнетия му според Версайския договор (и въпреки волята на местните жители и в нарушение на прословутото право на самоопределение) Данциг.
Ако между САЩ и Китай действително започне Трета световна война, най-вероятно нейна непосредствена причина ще се окажат именно островите, за които претендира Китай. В този конфликт Съединените щати няма да водят битка за своите, собствени територии, а за островните територии на своите съюзници, т.е. за малки късчета суша, които на практика не играят някаква важна роля за сигурността на Америка.
Впрочем, както показва историята, световните държави обикновено слагат край на своята хегемония именно по този начин — като водят безмислени войни в отдалечени точки на планетата и от името на други страни.
*Авторът е известен американски геополитик и бивш кандидат за президент на САЩ на предварителните избори на Републиканската партия