Паметника на Съветската армия в София е като черен облак закрил светлия въображаем образ на статуята на свободата в Ню Йорк.
Черпак с катран в канчето с мед за закуска на Мартин Заимов, Иво Инджев и компания.
Тези повредени познавачи на свободата, демокрацията и правата на прослойката от заклети послушници на проповедниците на „победилия“ англосаксонски мироглед /асм/ върху света искат да ни наложат своите схващания за подредба на нашата памет. С една подробност. АСМ е изтрил тяхната памет и сега те се трепят да повредят нашата.
Само, че ние не се даваме, защото помним уроците на своите родители и четохме истинските учебници по история. Сегашните учебници по история са харчене на хартия и мастило и за нищо не стават.
А да чакаме на такива като Заимов и Инджев да ни казват кое е добро и кое лошо, означава да сме паднали по ниско от тях.
Истината е като скъпоценен камък, колкото искаш да го изтриеш, по-силно заблестява.
Лъжци и поругатели на свята памет.
Ако бях на мястото на софийския поп щях да ги отлъча от църквата.
Заимов тъпчи и скача върху гроба на дядо си, герой на Съветския Съюз.
Инджев е още по зле.
Родоубийци и мекерета.
Специалисти по измислена от дявола политстория.
Любители на западните фалшиви скъпоценности.
Грантолапачи и съответно длъжници.
Отчитат се като драскат върху паметника.
Цапат, остават боклук след себе си и създават работа за службите по чистота.
Петър Цъклев