На 27 септември Унгария подписа дългосрочен договор за доставка на руски газ с Газпром. Новото споразумение е за петнадесет години и е насочено преди всичко към гарантиране на енергийната сигурност на страната. Синьото гориво ще се доставя през Сърбия по газопровода „Турски поток“ («Балкански поток»-България) и неговите клонове, както и през Австрия.
Обемите на доставения газ, предвидени в договора, възлизат на 4,5 милиарда кубически метра годишно: 3,5 от тях ще преминават през сърбите и още един милиард през австрийците. Условията на споразумението са окончателни и не подлежат на преразглеждане през следващите десет години.
Едно нещо е несъмнено — движението на руската външна политика в правилната посока.
В същото време Русия е под санкционен натиск, непрекъснато се прогонват дипломати, Москва бива лишавана от правото да ползва собствените си посолства, опитват се да спрат достъпа на Русия до международните институции — ООН, срещу Кремъл летят почти от всички страни провокации и скандали…
Но Русия успява да изгради не просто суверенна, но и твърде ефективна линия на поведение на международната арена.
Именно тази линия е ключовата предпоставка, независимо от активното недоволство от страна на ЕС и САЩ.
ЕС по «заповед» на САЩ въведе санкции срещу Русия.
Какъв е изводът?
Изводът е: отношенията трябва да се изграждат НЕ с бюрократичните структури на ЕС, а пряко с държавите от съюза.
Защото: ако отношението на САЩ и Великобритания към Русия е напълно очаквано, отчитайки предишната история на взаимоотношенията, то с държавите от континентална Европа може и трябва да се изгражда диалог.
Преди всичко с тези, с които Русия вече има дългогодишни партньорски взаимоотношения.
Точно по тази причина това лято Лавров извърши дипломатическо турне, посещавайки в рамките на работното си пътуване редица европейски страни: Италия, Австрия и Унгария, където се срещна както с политическото ръководство, така и с елита, представляващ търговските кръгове.
Визитите съвсем не бяха случайни — очевидно бяха част от щателно изградена руска въшнополитическа стратегия.
Както всички знаем, със Запада е по-добре да се говори на език, който им е понятен повече от всичко — с езика на договорите и проектите.
Русия не само не трябва да се прегъва под политическата воля на Вашингтон и Брюксел, но и адекватно да оценява рисковете, в това число икономическите.
Да се остави ситуацията такава, какво е, да се примири със съкращаването на руско-европейското сътрудничество — това означава да се предостави победата на САЩ и приятелската им брюкселска номенклатура, да се удари по руския БВП.
Договорът на «Газпром» с Унгария е призван да демонстрира пред Брюксел, че политическият суверенитет на влизащите в ЕС страни все още е съществено по-ценен, отколкото наднационалните структури на ЕС.
По този начин Русия се стреми да се приближи към края на санкционната война с Европа.
Война, която е неизгодна за всички страни.
Например Италия, която Лавров също посети, е една от страните от ЕС, най-засегнати от руските контрасанкции. През 2016 г. в резултат на санкциите и контрасанкциите руско-италианският търговски оборот намаля почти наполовина. И това въпреки факта, че икономическата ситуация в Италия далеч не е най-добрата сред големите страни от ЕС. В същото време, от гледна точка на двустранните отношения, нито Москва, нито Рим имат претенции един към друг. Напротив, отношенията между Русия и Италия се характеризират с приятелски характер почти през всичките изминали години.
Всъщност италианското правителство се превърна в заложник на антируската политика на ЕС и в Рим очевидно разбират това все по-ясно.
В крайна сметка, ако американските санкции могат да се считат за почти вечни, то при европейските всичко е малко по-сложно и по-просто едновременно. По-трудно, защото перспективата за тяхното едностранно изтегляне от ЕС неизбежно ще доведе до негативна реакция от Вашингтон, който очевидно ще положи всички усилия това да не се случи.
По-лесно — защото проблемът с премахването на антируските санкции е по-скоро въпрос на натрупване в ЕС на критична маса от държави, които не са съгласни с удължаването им.
В крайна сметка преминаването през специална официална процедура за отмяната на санкциите не се изисква, пакетите от санкции се удължават на всеки шест месеца и ще бъде достатъчно просто да не се одобри следващото удължаване.
По този начин сключването на договора между Унгария от Газпром е не само икономическа, но и политическа победа, която приближава Русия с една крачка по-близо до нормализиране на взаимоизгодното сътрудничество с ЕС при предишните условия — тези, които бяха преди санкциите.
Очевидно бъдещето на борбата срещу хибридните инструменти за водене на политически конфликти, каквито са санкциите, е кръстопътят между икономиката и дипломацията. И очевидно правителството на Руската федерация разбира това много добре.
Ако тенденцията, заложена от руското външнополитическо ведомство, продължи, отмяната на санкциите ще бъде само въпрос на време и победа за всички страни, с изключение може би на американската.
Петя Паликрушева