The Economist: Американският империализъм, 1 част

Съединените щати все още са несравними по отношение на военната и икономическата си мощ, а това е изпълнено с ужасни последици за целия свят, според видния критик на американската външна политика.

„Уважението към мнението на човечеството“, както е посочено в Декларацията за независимост на Америка, отдавна е отхвърлено от тях, както и Уставът на ООН.

Превод от The Economist (Великобритания): 

Автор: Ноам Чомски

Бъдещето на американската власт

1 част

През октомври 2001 г., седмици след атентатите от 11 септември, Абдул Хак, може би най-уважаваната фигура в афганистанската съпротива срещу талибаните (терористична организация, забранена в Русия, бел.ред.), даде интервю на Анатол Ливен, водещ експерт в региона…

Абдул Хак решително осъди нахлуването, знаейки, че то ще убие много афганистанци и ще подкопае усилията за сваляне на талибаните отвътре. Той каза, че „САЩ се опитват да демонстрират своята сила, да спечелят и да изплашат целия свят. Те не се притесняват за страданията на афганистанците, нито колко хора ще загинат».

Впоследствие се оказа, че доктрината на Доналд Ръмсфелд, тогавашния министър на отбраната на САЩ, не е далеч от това горното, въпреки че самите талибани предлагат капитулация през 2001 г., дори когато го признават едва сега, след 20 години.

Ако Съединените щати имаха причина да арестуват Осама бин Ладен (което също не е очевидно — тогава той беше само заподозрян), тогава подходящата процедура би била полицейска операция — може би дори с участието на талибаните: те също искаха да избавят се от него.

Но Америка искаше да демонстрира силата си — както през последните седмици, когато изпрати своята армада в Южнокитайско море. И това продължава отново и отново: има малко ново в имперската история.

Оценката на бъдещето на американската мощ е изключително неблагодарна задача. Въпросът може да бъде спорен. Няма нужда да се спекулира, че светът се носи към бедствие с пълна скорост. Ако Републиканска партия се върне на власт, шансовете за отговорна политика ще намалят драстично и разрушаването на околната среда ще продължи. Можем поне да идентифицираме основните фактори, върху които се гради американската мощ: състоянието на световния ред, траекторията на американската мощ и обосновката за действията на САЩ.

Първо, международната система.

Дисбалансът във военната мощ е толкова голям, че няма нужда от коментар. Според Стокхолмския институт за изследване на мира Америка е увеличила военните си разходи до 778 милиарда долара през 2020 г. (за сравнение, Китай увеличи своите до 252 милиарда долара). На четвърто място, след Индия, е Русия с 62 млрд.

И това горното е въпреки факта, че Америка е лишена от сериозни рискове за сигурността си, с изключение на предполагаемите заплахи по границите с противниците ни, а те пък са заобиколени от американски ядрени ракети — Щатите са разположили ядрените си ракети в някои от 800-те си военни бази по света. (За сравнение, Китай има само една чуждестранна база — в Джибути).

Една от последиците от това безумие — в свят, в който цари липса на предмети от първа необходимост — е разрушаването на околната среда. Скорошно проучване установи, че американската армия е един от най-големите замърсители в историята, консумира повече течни горива и отделя повече вредни за климата газове, отколкото повечето страни от среден размер.

Мощта има и икономическо измерение.

След Втората световна война на Америка се падат до 40% от световния БВП и този излишък неизбежно се свива. Но както отбеляза Шон Старс, политически икономист от Лондонския университет, в глобалния свят националните сметки не са единственият показател за икономическата мощ. Неговото проучване от 2014 г. установи, че американските мултинационални компании имат дял от над 50% в редица индустрии. В същото време те заемат първото място в повечето индустрии (понякога второто), оставяйки другите далеч зад себе си.

Друго измерение на националната мощ е така наречената „мека сила“.

Тук Америка изпадна в сериозен упадък много преди президентът Доналд Тръмп да срине репутацията й. Дори при президента Бил Клинтън водещи политолози признаха, че по-голямата част от света смята Америка за „главната държава -измамник“ и „най-голямата външна заплаха за техните страни“ — това са думи на Робърт Джървис и Самюъл Хънтингтън. А при президента Барак Обама международните проучвания показват, че Америка се счита за най-голямата заплаха за световния мир, нямаща аналог.

Нека илюстрираме нещата с конкретни случаи.

Европа толерира санкциите на САЩ срещу Иран поради страх от изключване от глобалната финансова система, контролирана от Ню Йорк.

Светът не само роптаеше, когато САЩ издевателстваха над Куба, отказвайки да вдигнат икономическата блокада, светът осъди Щатите почти единодушно (184 гласа срещу двама на сесията на ООН през юни).

„Уважението към мнението на човечеството“, както е посочено в Декларацията за независимост на Америка, отдавна е отхвърлено, както и всички сантименталности като Устава на ООН.

Способността да се налагат санкции, на които другите трябва да се подчиняват, е другото измерение на властта, в което Америка царува непрекъснато.

Край на 1 част, следва

Източник: https://www.economist.com/by-invitation/2021/09/24/noam-chomsky-on-the-cruelty-of-american-imperialism

Петя Паликрушева