Страхил Ангелов беше един от най-устатите депутати на левицата в БСП по време на 42-ото Народно събрание. Ядоса много другарите си, когато през 2015 година напусна партията като зам.-председател на район „Витоша“, но преди повече от година се завърна отново на „Позитано“ 20.
— Само преди няколко години беше много модерно да се правят патриотични формации, господин Ангелов. Да се цепи БСП на движения, платформи, вдясно да се реформират. Беше на мода и да се правят „телевизионни партии“, но в последната година сме в друга фаза на „политически инженеринг“, на „правене на проекти“. Каква е причината за тези, да ги наречем, „политически прет-а-порте-та“?
— Днес интересите на големите транс-национални корпорации ни се представят като „общочовешки демократични ценности“ и всеки, който изразява съмнение и недоволство бива моментално обявяван от грантовата демократична „общност“ за фашист, комунист, националист и др. подобни клишета, с които си служи „умнокрасивитета“. Според тях единственото предназначение на властта е да разчиства пътя на капитала, а тънката прослойка „заинтересовани“, която наричаме политически елит, да се радва на финансовите облаги, т. е. наградите за верността си. Следствие на това огромна част от населението е в режим на оцеляване — загубили социален статус и житейска перспектива. Партиите на статуквото, са тези, които робуват на установения неолиберален консенсус по всички значими социално-икономически въпроси. В този смисъл „почтените“ са класически пример за това, защото провеждат или поне декларират, че ще провеждат, политиката на неолибералния глобализъм, която цели да ерозира фундаментални ценностни категории и общности като нация и национална държава, религията, семейство и полова идентичност. За тези партии, т. нар. „общото благо“ е сведено само и единствено до максимализация на печалбите на много тесен кръг от хора, които са реалните собственици на капитала. Тази „супер класа“ естествено никога не се появява в телевизионните студия и по никакъв начин не присъства в това, което наричаме публично пространство. Тя има своите говорители в лицето на един лишен от ценности уж елит, който всъщност е обслужващ персонал. Това е статукво, а не кой с кого би се съюзил, за да обслужи описаното по-горе.
— БСП вече е демоде, казахте през 2015 година, когато напуснахте партията. Защо се върнахте отново тази година, при положение, че избори след избори най-старата лява партия губи в резултатите?
— Сергей Станишев и кликата му превърнаха БСП в социал-либерална партия, която също беше поставена в графата на обслужващите неолибералния консенсус, т. е. установеното от световната олигархия статукво. Той е ръководителят, който разложи партията и предизвика морално-политическата ерозия, която доведе до резултатите, които имаме днес. Петната, които бяха залепени върху БСП, не могат да се почистят толкова лесно и бързо както на някои им се иска. Това отнема време и е свързано с големи промени, някои от които са болезнени. Корнелия Нинова изолира тези хора от ръководството на партията и по този начин ги маргинализира, като в същото време направи голяма услуга на България, защото Станишев повече никога няма да може да се докосне до властта у нас. В подкрепа на горното, призовавам всички да се вгледат внимателно в сегашните противници на Нинова вътре в партията, които най-яростно я обвиняват за слабите резултати и искат оставката u. Един Калоян Паргов например, който преди един месец стоеше пред партийната централа с трансперант, на който пишеше „оставка на Нинова“, миналия четвъртък избра за председател на СОС предложения от ГЕРБ кандидат Георги Георгиев. Той мисли ли, че търгувайки по такъв нагъл и безцеремонен начин с малкото останало политическо влияние на партията в София, допринася за по-добри изборни резултати? Точно такива хора вместо да понесат политическа отговорност за действията си като местни ръководители, се впускат в критики и искат оставки. Оставки може да искаш само през призмата на безупречния си политически морал, а когато и ти си седнал на тази банкетна маса наречена власт и се храниш, трябва да си наясно, че рано или късно ще дойде сметката и все някой трябва да я плаща — в случая хилядите честни социалисти в София. Това е в основата на моето решение да се върна в партията още миналата година, но без междувременно да съм минал през други партии и проекти. Просто си останах в къщи и изчаках. Сега призовавам и други социалисти да го направят, защото има много, които бяха прогонени през годините и за разлика от хора като Манолова и други „социалисти от 21 век“ не промениха политическите си възгледи, а запазиха вярата в това, че един по-справедлив свят все пак е възможен. От различни страни ми се обяснява, че най-големият ми грях е, че не вярвам в демокрацията. А когато моля да ми се даде малък нагледен урок по демокрация, няма желаещи.
— Ще излезе ли БСП от пистата със спадащите резултати?
— Убеден съм, че днес БСП има всички шансове да се върне там където u е мястото — консервативното ляво, което поставя на първо място правата на трудещите се, а не на хомосексуалисти и други подобни малцинства. Да се бори за разпределението на благата по справедлив начин — тези, които печелят повече да плащат повече, а не да се местят на Каймановите острови и цялата данъчна тежест да се стоварва върху най-бедните и уязвими слоеве на обществото. И най-важното — БСП като лява партия по същество е и антиглобалистка, такава, която си поставя за водеща цел да бъде спряна ерозията на националната държава като основен регулатор на обществено-икономическите отношения в една нация. Това са част от пътищата за възстановяване на истинска демокрация в центъра, на която стои мнозинството от народа, а не интереса на една или друга транс-национална корпорация.
— Ще Ви върна на модата за нови политици — защо толкова много бързат двамата бивши служебни министри да станат част от 47-ия парламент, та дори прескочиха обичайния дневен ред за създаване на партия, за регистрацията u, а се наложи да ползват чужди формации?
— Трябват нови, защото старите се амортизират. То е като с един градинар, например. Като остарее вече не може да смогва, просто тревата расте по-бързо отколкото той коси и градината Ви започва да изглежда не толкова добре, колкото бихте искали. Так е и с този тип политици — наемаш нови „почтени“, чрез които да се катализира недоволството и да се създаде едно измамно усещане за промяна. Купиха си някаква партия, за да могат да изпълнят формалните изисквания, самонарекоха се „почтени“ и ще се явяват на избори като „спасители на България“. Този фарс е обилно рекламиран от медии, които отдавна не са собственост на българи, а на глобалистки фондове и прокарват неолибералната политическа линия на световната финансова олигархия. Медии, които толкова са се отдалечили от представата за честност, че нямат понятие за разликата между факт и мнение. Всичко, на което сме свидетели в момента, свързано с Петков и Василев, много прилича на т. нар. „продуктово позициониране“ — нещо като агресивна реклама на даден продукт. Консерва да отвориш и тези двамата изкачат от там и започват да те учат как точно трябва да живееш. Партия, която не е достатъчно силна, за да отговаря за действията си, няма право да взема властта, а това, което правят Петков и Василев, е поредното политическо мероприятие и вид шоу, гарнирано с много лъжи и нахалство.
— Съвместими ли са понятията „морал“ и „политика“ на терен?
— Безнадеждно е в политиката да се борави с отвлечени морални критерии. Политическият морал произтича от самата политика и е нейна функция. Само политиката, която служи на велика историческа задача, може да осигури морално безупречни методи на действие. И обратно, спадането на равнището на политическите задачи, какъвто е случая, неизбежно води до морален упадък. Точно тези са статукво — политици, които говорят велики неща в предизборната кампания и действат като тотални неудачници, когато трябва да управляват в действителност, защото те просто не умеят да управляват. Това са най-обикновени лобисти на специални интереси, които ни бъркат в джобовете от името на техните клиенти. Поредният инженеринг на колониалната администрация, радушно приветстван от еуфорични грантаджии, безродници и майкопродавци. С две думи, „братски“ поздрав от „Америка за България“ — това е. Никой нямаше да помни добрия самарянин, ако той е имал само добри намерения. Той също така е имал и пари. Апропо, Вие като журналист проследихте ли до къде се стигна с т. нар. „бележка“, свързана с чуждото гражданство на Петков, който като че ли незаконно е заел поста министър и ни бе дадено обяснението, че носел България в сърцето си и затова може да нарушава законите u? Забележете, той в качеството си на министър наричаше документите бележки. На мен това ми стига, за да си направя необходимите изводи и да не изпадам в захлас по някой само защото го дават по телевизията.
— Многостранна е подкрепата за втори мандат на Румен Радев — от БСП, от ИТН, от Петков-Василев, но коя от коалициите, коя от партиите ще може да каже, че е победила на президентските избори с неговата кандидатура?
— Победата има много бащи. Но все пак мисля, че в случая най-значимата роля ще е на БСП, като партията, която извади Радев от нищото и го направи президент. БСП и Нинова не дължат нищо на Радев и Йотова, но те от своя страна дължат всичко на Нинова и партията. Това е безспорен факт и очаквам той да бъде проумян от всички, които участват в процеса. Още повече, че към настоящия момент, Радев има срещу себе си единствено Луна — президент и на тази база всякакви прогнози са трудни.
— И веднага идва въпросът — а ако Радев загуби президентската битка, защото все пак ситуацията е динамична? Няма ли БСП да понесе най-големите негативи от подобен резултат?
— Загубата има само една майка страдална. Т. е. ще загуби Румен Радев, който се опитва хем да е с всички, хем да се еманципира от тях.
— Има ли шанс след 14 ноември да бъде сформирано редовно правителство или ще продължим с извънредни парламентарни избори и през 2022 г.?
— Моята прогноза е, че ще има още едни избори напролет, защото и този път резултатите няма да удовлетворят кукловодите. „Почтените“ и прикрепилите се към тях Мая и други подобни политически недоразумения с неясни възгледи и разбирания, няма да получат това, което си мислят като резултат и няма да може да се състави правителство, което в пълна степен да устройва „стратегическите“ ни партньори. Борисов ще бъде първи, а той и клиентелата му не са приемливи за никои, поради токсичния характер на групировката ГЕРБ. Ще си продължаваме така, докато не изтеглим късата клечка, ако мога да използвам тази метафора.
— На целия политически хаос у нас обаче идват много сериозни проблеми с покачването на цените на суровините и то в световен мащаб, данните за инфлацията изглеждат обезпокоителни. Накъде върви светът и в частност Европа на фона на коронакризата?
— Т. нар. „коронакриза“ е поредният проект на глобалното задкулисие — това, което наричаме „дълбока държава“. Тя по-скоро има счетоводни измерения, а не здравни и медицински и резултатът ще бъде поемане на огромни дългове, за обслужването на които се емитира парична маса, която няма абсолютно никакво покритие. В този ред на мисли е важно да се подчертае дебело, че не стоките поскъпват, а парите инфлират — това е съвсем различно и е добре някой да го обясни на Асен Василев, който се готви да управлява финансите на родината ни. И най-лошото е, че това сега е само началото. Според мен предстои цялостно преформатиране на западната финансова система, от което както винаги най-силно ще пострадат народите. Всичко, което сега ни се стоварва, е следствие от т. нар. либерализация, т. е. от участието на България в глобалистките търговски споразумения, което превърна държавата ни от регулатор в ням свидетел, който освен да взима нови заеми, за да отлага социалния взрив, нищо друго не може да направи. Цената на електроенергията е толкова висока само и единствено, заради лобизъм на еврочиновници, т. е. реалната причина е ЕС и т. нар. либерализация, която отвори широко вратата за борсовите спекуланти. Защо например в съседна Турция, която е една независима енергийна система, цената е почти два и половина пъти по-ниска? На този въпрос да отговорят експертите, които всяка сутрин ни обясняват, че то така си е нормално и било естествен процес. Именно този неолиберален модел, в който корпорациите определят правилата, а политиците просто изпълняват, е в основата на ширещата се корупция и редица други уродливи явления, които дълбоко се пропиха в обществената тъкан у нас и междувпрочем в цяла Европа.
Нашият гост
Страхил Ангелов е роден на 19 юни 1977 година в София. Завършил е “Международни отношения” в НБУ, Владее английски, руски, френски и сърбо-хърватски. Член е на БСП от 1999 година, но напуска партията през 2015 година заради несъгласия с ръководството и същата година се яви на местните избори заедно с внука на Тодор Живков в Движение “Напред България”. През През 2020 година отново става член на БСП. Бил е депутат в 42-ото Народно събрание от ПГ на “Коалиция за България”.
Труд