НАШАТА БЕЗКРАЙНА ВОЙНА
(Заради буржоазната демокрация моето поколение не можа да почувства житейско щастие!..)
Преди време с мой колега разговаряхме за наш връстник, който внезапно си отиде от сърце. Нищо не предвещаваше този трагичен финал, защото въпросният човек никога не се оплакваше от болежки и видимо изглеждаше добре. В тази връзка аз изказах своето учудване от факта колко много наши връстници си отидоха без време, докато нашите дядовци, воювали по фронтовете на Втората световна война и лежали из фашистки затвори и концлагери, доживяха до деветдесет и повече години.
Въпреки всички изпитания.
Чул това, моят събеседник замълча за момент, а сетне каза: „Знаеш ли! Ти си прав! Но тук има една важна особеност! Нашите дядовци са били по фронтовете НЯКОЛКО години и са лежали из фашистките затвори НЯКОЛКО години. След това обаче са живели в сигурност и спокойствие в една държава, която не те стресира всеки ден с проблемите на поминъка. А това е много важно за здравето и продължителността на живота!”.
Наскоро се замислих върху разговора с моя колега и осъзнах, че е прав. Изпитанията на нашите дядовци са били няколко години, след което тяхното битие протича в едно спокойно ежедневие. Те са имали щастието да бъдат част от един градивен и успешен живот след Девети септември 1944 г.
И често разказваха как в онази епоха на всенароден подем са постигнали едно или друго нещо, разправяха как са се замогнали и как са строили къщи и апартаменти, когато всички българи са имали тази възможност.
Техният живот е бил белязан не само от трудови делници, но и от жизнерадостни летувания по морето и планината, от незабравими екскурзии на трудовите колективи, от весели заводски банкети и шумни Нови години, запечатани на много фотографии.
И всичко това в атмосферата на едно оптимистично спокойствие и под знака на всенародното равенство, в което никой не те потиска със своя материален или социален статус, никой не ти казва по завоалиран начин или в прав текст:
„Аз съм богат и съм нещо! Ти си беден и си нищо! Аз имам всичко! Ти нямаш нищо! Аз съм важен човек с власт и пари, а тебе те няма на картата на живота!”.
Така е било при нашите дядовци.
Нашата война обаче няма край…
И вече 30 години сме фронта на буржоазната демокрация и в затвора на капитализма. Заради вечните баталии в политиката и икономиката моето поколение не можа да почувства житейско щастие и това е факт, пред който мълчат и боговете.
След нас ще остане едно голямо огорчение и една черна тъга по пропиляната в безкрайни изпитания и несгоди младост.
Ще остане огорчението от един отвратителен живот, в който най-голямата „радост” беше да осъмнем със същите цени на хранителните стоки, електричеството и горивата, с каквито сме замръкнали предния ден.
И може би по тази причина мнозина от моето поколение вече не искат друго, а само жадуват да доживеят до деня, в който да видят наказани онези, които ни лишиха от щастие и превърнаха младостта ни в кошмар.
И нещо ми подсказва, че този ден все някога ще настъпи.
Николай Александров