В Съединените щати все по-често се чуват гласове, предупреждаващи за конфликт с Русия и Китай. Америка се страхува от ядрените им оръжия, поради което се опитва да избегне военни сблъсъци — до този извод стига главният редактор на Global Times Ху Сицзин след анализ на изявленията на американския генерал Джон Хейтън. Според него началото на войната на САЩ с Пекин и Москва ще бъде „ужасен ден за цялата ни планета“.
Превод от Global Times (Китай):
Генерал Джон Е. Хейтън, заместник-председател на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ, заяви в понеделник:
„Нашата цел никога не трябва да бъде война с Китай, никога да не воюваме с Русия. Защото това ще бъде ужасен ден за цялата ни планета и за нашите страни.»
Хари Харис, адмирал в оставка и бивш ръководител на Тихоокеанското командване на САЩ, също каза, че «много е важно да направим всичко възможно, за да предотвратим ескалация и открита военна конфронтация» с Китай.
Напоследък в Съединените щати все по-често се чуват гласове, подчертаващи, че Америка не трябва да влиза във военен конфликт с Китай. Очевидно това се дължи на нарастващото напрежение в отношенията между двете страни. Тъй като войските на фронтовите линии са все по-близо една до друга, САЩ сериозно се опасяват от случаен и сериозен сблъсък между двете въоръжени сили, както и от случайни изстрели.
Рискът от военна конфронтация между Китай и САЩ се увеличава.
Причината е, че стратегическата враждебност между двете страни продължава да нараства, а взаимното им доверие е спаднало почти до нула. Образно казано, ако вятърът затръшне вратата сега, и двете страни ще повярват, че това е дело на противоположната страна. Ако инцидент като въздушния сблъсък през 2001 г. в Южнокитайско море се случи отново днес, за двете страни ще бъде трудно да снижат градуса на напрежението и да разрешат конфликта мирно.
Кой е виновен за тази трудна ситуация?
Китай няма абсолютно никъв път към отстъпление. Принципът «единен Китай» е фундаментална концепция, която ще защитаваме независимо от всичко. Демократично-прогресивната партия иска да лансира «независим Тайван» — как да не се противопоставим това? Ако САЩ наистина не искат конфликти с континентален Китай в Тайванския проток, тогава има два начина. Първо, те трябва да окажат натиск върху органите на ДПП, възпрепятствайки създаването на проблеми. Ако и континенталната част, и САЩ са против «независимостта на Тайван», администрацията на ДПП очевидно ще изпадне в страх. Второ, САЩ трябва да спрат да се намесват. Те не трябва да се намесват, дори ако континентален Китай започне атака срещу тайванските сепаратисти. В този случай няма да има конфликти между Китай и САЩ в Тайванския пролив.
Но проблемът е, че тъкмо САЩ са тези, които подтикват властите на ДПП към провокации, като постоянно изпращат сигнали, че Вашингтон ще подкрепи острова, дори и да докосне «червената линия» на континента. В същото време Америка настоява континентален Китай да предотврати така наречената конкуренция между Китай и САЩ да доведе до конфликт. Трябва да попитаме: Действията на Вашингтон в Тайванския пролив в рамките на „конкуренцията“ ли са? Съветваме Вашингтон първо да вкара в ред логиката си. Тактиката на политически хулиган не работи с континентален Китай.
Китайският народ вижда политиката на САЩ като на длан.
Няма никаква възможност със САЩ да се разговоря разумно, защото с тях може да се говори само от позиция на силата.
Забелязах, че когато Хейтън каза, че САЩ никога не трябва да влизат във война с Китай и Русия, той специално отбеляза, че «война с ядрена държава — това е ужасно».
Всъщност, САЩ най-много от всичко се страхуват от оръжието на Русия и Китай.
Моят извод: силната военна мощ, особено стратегическата ядрена мощ, внуши на САЩ дълбок страх от конфронтация с Китай.
При условие, че Китай няма да ги атакува, САЩ знаят, че те трябва да си стоят в рамката и да не подтикват Китай към война не на живот, а на смърт.
Следователно, докато действията на Китай са насочени към защита на неговите основни интереси, той има морал и няма от какво да се страхува.
Източник: https://www.globaltimes.cn/page/202109/1234291.shtml
Петя Паликрушева