FA/Сталин: «Аз съм лайно в сравнение с Ленин…»

Когато Сталин станал новият генерален секретар на комунистическата партия на най-голямата държава в света, Хитлер бил хвърлен в затвора, след като се опитал да завземе властта в Мюнхен през 1923 г. Историята е пълна с изненади. През 1924 г. е било трудно да си представим, че този австрийски представител на маргинално политическо движение ще стане германският диктатор и основен враг на Сталин.

Превод от Foreign Affairs, САЩ: 

Животът на Сталин се променил завинаги след началото на тоталната война през 1914 г., която довела първо до абдикацията на руския цар от трона през февруари 1917 г., а след това до преврата на радикалната левица, водена от Владимир Ленин. Тогава 39-годишният Сталин се оказал един от главните действащи лица на новия болшевишки режим.

Той изиграл ключова роля в Гражданската война в Русия и формирането на Съветския съюз. През 1922 г. Ленин го назначава за ръководител на комунистическата партия. Месец по-късно Ленин е парализиран след инсулт.

От края на 20-те години на миналия век Сталин изгражда социалистическа държава, като вкарва 120 милиона селяни в колхози.

Личната библиотека на Сталин се състои от над 20 хиляди тома.

Той оставял бележки в белите полетата на творбите на Маркс и Ленин, но освен тях, в библиотеката му са руските преводи на Платон и Клаузевиц, както и книгите на Александър Свечин, бивш офицер от царската армия, който никога не се радвал на доверието на Сталин, но демонстрирал, че единствената константа във войната — е пълното й отсъствие.

Сред руските писатели любимият на Сталин вероятно бил Антон Чехов, в чието творчество не само героите, но и злодеите са изобразени като двусмислени.

Бележките му в книгите, които той четял са от рода на: „боклук“, „идиот“, „подлец, мерзавец“, „върви по дяволите“, „ха-ха!“

Според марксистите, капитализмът, който заменил феодализма в Русия и генерира многобройни ползи, действа само в интерес на експлоатиращата класа за сметка на останалата част от човечеството. Те вярвали, че ако капитализмът бъде преодолян, производителните сили ще се развият както никога досега.

Експлоатацията, колониализмът и империалистическите войни ще отстъпят място на солидарността, свободата и мира.

Трудно било човек да си представи социализма в реалността. Но при всички положениея това не можело да бъде капитализъм.

Логиката диктувала, че социализмът може да бъде изграден чрез унищожаване на частната собственост, пазара, «буржоазните» парламенти и замяната им с колективна собственост, планова икономика и народовластие.

Както признавали Сталин и много от другите марксисти, капиталистите никога няма да напуснат сцената доброволно. Напротив, те ще се съпротивляват на социализма до последната си капка кръв, използвайки всякакви средства — лъжа, шпионаж, убийства — защото в тази война само една класа може да остане победител.

Прокламираният от науката марксизъм-ленинизъм обяснява защо има толкова много проблеми в света (благодарение на класовото разделение) и как този свят може да бъде подобрен (чрез класовата борба), така може да се намери място за всеки и да се сътвори нов свят.

СССР започнал битка срещу световния империализъм.

Сталин въплъщава величествената визия на комунизма. Около него се изгражда култ, в който той ще стане „вожд“ — древнославянска дума, означаваща нещо като „върховен водач“.

Сталин се възпротивявал на култа, наричайки себе си „лайно в сравнение с Ленин“.

Източник: https://www.foreignaffairs.com/articles/russia-fsu/2017-09-19/when-stalin-faced-hitler

Петя Паликрушева