ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА?!
(Жертвите на капитализма, унижените и оскърбените от буржоазната демокрация българи чакат часа на справедливото възмездие)
Драматичните събития през последните 14 месеца станаха повод да се заговори за тотална ревизия на днешния строй и вече за всички е ясно, че прословутите промени няма да се ограничат само със смяна на парламента и правителството. Проблемите са много по-дълбоки и тяхното осъзнаване породи редица нелицеприятни за политическата класа въпроси.
Така в страната ни се надигна вълна от гневни гласове, които питат къде е щастието, къде е обществото на всеобщото благополучие, за което ни говореха в началото на прехода преди 32 години?
Къде е правовата държава, къде е равният старт, къде са големите алтернативи за развитие?
Защо в страната ни има толкова много недоволни от днешния строй хора?
Същият строй, който така шумно бе апробиран в началото на 90-те години, когато ни обещаваха, че в България ще потекат реки от мед и масло.
Но всичко се оказа една голяма заблуда, както е заблуда твърдението, че неолибералният капитализъм ще ни донесе невиждано процъфтяване и всеобщо благополучие. И колкото повече се отдалечавахме от социализма, толкова по-нагла и безпардонна ставаше политическата класа в България, живееща с надеждата, че настоящият строй ще продължи вечно, че след време техните престъпления ще се забравят и никой няма да им потърси отговорност за делата.
Тези шампиони на бруталния капитализъм неуморно поучават народа да не се уповава на помощта на държавата, а самите те чрез различни криминални схеми си присвоиха милиарди от държавния бюджет. Могат ли подобни хора да бъдат авторитет и лице на една власт?! Имат ли моралното право да ръководят страната?! Не е ли време да ги видим на подсъдимата скамейка?!
Това е едната крайност на реалността, в която живеем.
Другата крайност са онези хиляди и хиляди българи, които си отидоха без време. От болести, от стрес, от бедност и от безкрайното напрежение на днешния строй.
Жертвите на капитализма.
За тях времето спря да тече, както и за онези, които си сложиха край на живота. Така по данни на статистиката, в България на всеки 4 часа се самоубива по един човек. Толкова отчаяна е ситуацията в страната ни.
В този смисъл, днешният строй се оказа не просто заблуда, а трагична грешка с дълги исторически последствия за българите, България и българщината.
С всеки изминал ден страната ни затъва и положението е толкова тежко, че няма на света пропаганда, няма техника за манипулация, която може да скрие тази истина. Буржоазната демокрация, наложена след 1989 г., се оказа не крачка напред, а голям скок назад, в онази България отпреди 1944 г.
В тази връзка можем да заключим, че серията от парламентарни избори и невъзможността да се състави редовно правителство не е банална политическа криза.
Това е криза на една загиваща обществено-политическа система, легитимността на която намалява с всеки изминал ден.
Именно за тази система днес бие камбаната.
Тя трябва да бъде премахната, отречена и заклеймена навеки, за да не й хрумне някой ден отново да се върне.
Николай Александров