Пластмасовият проект на Кирил Петков и Асен Василев е рожба на задкулисната дружба на президента Радев с кръга „Капитал“ и останалите олигарси с дела пред спецправосъдието
Екзалтираната публика на риалити шоуто „Избори без край“, в коeто България живее, през последната седмица е ангажирана с обсъждането на амбициите за овластяване на поредните нарочени за спасители персони, претенциозно определящи себе си за единствено почтени.
Този път инженеринговата лаборатория за фабрикуване на пластмасови политически проекти дори не си губи времето с изграждането на традиционна политическа партия. Този процес е демоде, а и в момента време няма. Заради това се залага на бързото изграждане на позитивен публичен образ на двамата доскорошни служебни министри Кирил Петков и Асен Василев. Впрегнатият медиен ресурс наистина е огромен, като освен за тяхното презентиране, той служи и за заглушаване на подплатените с аргументи и дори с доказателства факти, как на доверчивия българин се предлага не промяна, а поредната класическа измама.
Всичко това е добре известно на стоящите в сянка сценаристи.
Стратегията им е изчислена така, че в оставащото време до предсрочните парламентарни избори на 14 ноември промоутването на „Продължаваме промяната“ да успее да увлече възможно най-широк кръг хора, които докато разберат, че са жертва на измама, ще е достатъчно късно.
Харвардските възпитаници ни се натрапват чрез мултилевъл маркетинг за начинаещи, какъвто всъщност Петков е ползвал през последните години, за да пласира пробиотика си. Елементарна, но и ефективна стратегия, възможна в България. Какво му трябва на човек, който само преди половин година се захласваше по изпълнителя на „Едно ферари с цвят червен“, а днес вече му е обърнал гръб и е на път да повярва на подобрената версия на покойния Жорж Ганчев.
Имиджмейкъри полагат усилия да представят Кирил Петков за нашенската версия на Емануел Макрон, макар той да не е повече от нашенския Хорст Фукс, известният на българските пенсионери водещ на рекламите на WS Teleshop. Заради това, не Кирил Петков, Асен Василев и групичката около тях, са важните в случая, а онези, които ни ги натрапват.
Преди пет години на две сбирки на групата „Арго“, неформално ръководена от Иво Прокопиев — политици, журналисти, служители на неправителствени организации и интелектуалци с неолиберални възгледи, обсъждат две теми — издигането на кандидатура за президент и създаването на партиен проект. Кандидатът за президент на този кръг тогава е Трайчо Трайков, днес кмет на столичния район „Средец“, икономически министър в първото правителство на Бойко Борисов, като по думите на бившия премиер — предложен му именно от Прокопиев. Няколко месеца след сбирките „Арго“, в началото на 2017 г., се учредява партия „Да, България“, в чието тясно ръководство първоначално влиза и Кирил Петков.
Днес Прокопиев няма нужда да провежда полуконспиративни сбирки, на които да споделя вижданията си за политиката като бизнес, както прави през 2017 г. „В момента има вакуум в политпространството, където няма нищо… Съвсем ясно искам да го чуете — нямам желание да ставам действащ политик. Аз бих участвал активно в гражданската част с всичко, което знам и мога, и с целия ресурс, с който разполагам, в структуриране на отношения и т. н…. Потенциалът не е за 5% и влизане в парламента. Потенциалът е първа политическа сила… В момента много висока топка ни е вдигната. За мен най-добрият вариант е още утре да има комуникация, че има такава инициатива. Инициатива „На чисто“ за промяна на политическата система.
Това е инфраструктура, целяща да обедини всички, които не искат да правят избора между теб и Радан…“
Всичко това казва Иво Прокопиев през есента на 2016 г., макар то в голямата си част да е валидно и днес. Героите, с малки изключения, са почти същите. Различното е, че Прокопиев е получил двоен бонус — политическият му инженеринг се ползва със задкулисната подкрепа на президента и финансовия гръб на обвинените от Специализираната прокуратура олигарси.
Пластмасовият проект, с формални лидери Кирил Петков и Асен Василев, е рожба на прикритата дружба на Румен Радев с кръга „Капитал“.
Подобно на 2017 г., когато Христо Иванов лансираше тезата, че няма значение, дали си ляв или десен, сега Кирил Петков върви по същите опорни точки, спуснати му от същите неолиберални стратези. Всеки ход, отсега до изборите, а и след това, който предприемат ключовите лица около „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, е предварително уточнен между тях. Двете формации са като двете страни на една монета, управлявани от един център.
Социологическите проучвания са изчислили, че е по-добре групата около Христо Иванов и Атанас Атанасов, председател на полуизчезналата ДСБ, да търси подкрепа от избирателите вдясно и в центъра — микс от консерватори и либерали, докато Кирил Петков и Асен Василев да разчитат на гласовете в центъра и повече вляво — основно на гласуващи наказателно.
Проектът на Петков и Василев, който, за да участва в изборите пристъпи към класическо партийно рейдърство под формата на коалиционно споразумение с „кухите“ партийни субекти Средна европейска класа и Волт, има да изпълни и още една задача. Да легализира дружбата между Румен Радев и кръга около Прокопиев и други бизнесмени, с амбиции за власт.
Никак не беше отдавна времето, когато медиите на въпросните ползваха всяка възможност, за да изразяват негативното си отношение към държавния глава, особено около митичното спускане на кандидатурата от генерал Решетников.
Само че вече две години Радев е толкова близо до кръга „Капитал“, колкото предшественикът му Росен Плевнелиев преди да разтрогне семейното си приятелство с Прокопиев.
Президентът не пропуска всяка възможност, за да демонстрира тази си близост. В края на юли месец миналата година отиде на събитие на „Капитал“, проведено в държавната резиденция „Лозенец“ и събрало тесен кръг (заради пандемичната обстановка) бизнесмени, медийно обслужвани от изданията на Прокопиев. Същото Радев направи и през май тази година, когато заедно с Кирил Петков присъстваха на друго имиджово събитие на „Капитал“, за участие в което бизнесът си плаща куверт.
И понеже някак е неудобно „Демократична България“ да подкрепи директно Радев, още на първия тур, при положение, че преди пет години го сочеха за агент на Москва, това обаче могат да го направят без проблем Кирчо и Асен. И те го правят по същия нахален начин, по който отбягват отговорите на въпросите за чуждото гражданство на единия и за обвиненията в измами от бивши съдружници на другия. По същия начин и Прокопиев отрича да е близък с Петков, макар да има достатъчно много факти, които говорят за тяхната обвързаност и чрез проекта на Саша Безуханова — Move BG, а и по канадска линия. Все пак Прокопиев дълги години бе почетен консул на Канада в България, а сега тази позиция се заема от неговата бивша лична асистентка.
Рискът за българския политически модел е, ако фалшивият проект на двамата бивши министри на Румен Радев наистина успее да завлече до урните по-голям процент избиратели от тези, които гласуваха в предишни парламенти за Яне Янев, Бареков или за групичката около Манолова и Бабикян, наистина не е за подценяване, защото ще доведе до тотално сриване на институциите и разпад на държавността.
Вече повече от една година обаче виждаме, че се върви точно към такъв сценарий, включително и чрез абсурдното и неадекватно поведение на „Има такъв народ“ в последните два краткосрочни парламента. И тук трябва много ясно да си дадем сметка, че именно действията на Слави Трифонов и сценаристите му направиха възможни търговци като Кирил Петков и Асен Василев да бъдат изкуствено напомпани и представяни на обществото едва ли не като следващите му управници. Защото сме свидетели точно на това, ако се доверим на мейнстрийма.
А, че залогът е чисто финансов, няма никакво съмнение — от това, че приоритет №1 на Кирил Петков, като бе спуснат за министър, бе да овладее Българската банка за развитие, като я трансформира в прасенце-касичка на олигархичния кръг „Капитал“ и стигнем до големия залог — парите от Европейския съюз за преодоляване на щетите от пандемията. Милиарди евро, за които единствено България все още не е представила проект за разпределението им, поради простата причина, че т. нар. „План за възстановяване“ трябваше да бъде трансформиран и пригоден за бизнеса на тези кукловоди, които днес ни пробутват Кирил Петков, Христо Иванов и Асен Василев в „коалиция на… измамата“.
Труд