Habertürk: Иран е приет в ШОС. Турция ли е следващата?

След като Иран, който преди това имаше статут на страна-наблюдател в ШОС, беше допуснат до организацията като пълноправен член, на дневен ред възникна друга тема. Ще последва ли Анкара примера на Техеран? Защото още през 2016 г. Ердоган отправи призив: „Вземете ни в Шанхайската петорка“.

Превод от Habertürk (Турция): 

На 21-та среща на високо равнище на държавните ръководители на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), проведена миналата седмица в столицата на Таджикистан Душанбе, беше обявено, че Иран, който преди това имаше статут на наблюдател, е приет за пълноправен член. След това в социалните мрежи се появи положителен и отрицателен отклик относно евентуалното членство на Турция в ШОС.

Тази дискусия не е нова. През предходните години темата за членството в ШОС също се появяваше на дневен ред. През 2016 г. призивът на премиера Ердоган „вземете ни в Шанхайската петорка“ в противовес на членството на Турция в ЕС предизвика спорове. По-специално, един от основателите на ШОС, генерал Леонид Ивашов, отбеляза:

„Турция може да стане член на ШОС, но за това е необходимо да напусне НАТО“.

ШОС е създадена през 1996 г. между Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, за да помогне за разрешаването на проблемите на регионалната граница и сигурността, като продължи дейността си под името Шанхайска петорка до 2001 г., когато Узбекистан стана шестият член на организацията. С присъединяването на Иран броят на членовете на ШОС нарастна до девет: това са Индия, Казахстан, Китай, Киргизстан, Пакистан, Русия, Таджикистан, Иран и Узбекистан. Страните наблюдатели са Афганистан, Беларус, Монголия. Има и партньори за диалог, които не участват в механизмите за вземане на решения: Армения, Азербайджан, Камбоджа, Непал, Шри Ланка и Република Турция.

Така ШОС, която днес обхваща повече от половината от населението на света, 42% от световните запаси от природен газ и 25% от петролните запаси, се превърна във важен притегателен център.

ШОС, която разработва стратегия за ръст предимно срещу еднополюсния световен ред, е единствената организация, която символизира единството на Русия и Китай в състава си. По същество и двете страни не желаят да се разрешава разполагането на НАТО/САЩ в своите региони. Всъщност Турция е единствената членка на НАТО, която по един или друг начин участва в ШОС.

В този процес Русия се стреми да запази своето господство в постсъветското пространство (включително тюркския свят) с помощта на такива различни международни организации като Евразийския икономически съюз и Организацията за колективна сигурност. Китай, от друга страна, търси начини за по-безопасно задоволяване на енергийните си нужди успоредно с бързо нарастващото си население и производство. В същото време Китай има за цел да балансира Западен Туркестан (тюркските републики в Централна Азия), с който граничи, и да направи Източен Туркестан вътрешен проблем за тази организация.

С други думи, това е организация, която обхваща до голяма степен тюркския свят, който трябва да заема важно място в държавната политика на Турция.

Основният документ на ШОС съдържа принципа:

«Страните-членки … водят своята външна политика в съответствие с духа на Шанхай.»

Изтегляне от НАТО, пълно отстраняване от дневния ред на въпросите като Източен Туркестан и Крим, преместване на тежестта към ШОС в сферата на отбранителната промишленост и външната търговия.

Това са основните постулати на ШОС.

Източник: https://www.haberturk.com/yazarlar/prof-dr-kursad-zorlu/3195968-turkiye-sangay-isbirligine-katilabilir-mi

Петя Паликрушева