Около една пета от пълнолетните българи вече са напълно ваксинирани. Друга една пета — още не са, но казват, че ще го направят — немалка част от тях вероятно отлагат ваксинацията след прекарано заболяване.
Има обаче и 45%, които нито са се ваксинирали, нито възнамеряват да го направят.
Сред тях личат най-вече млади и представители на гетоизираните и маргинализираните общности.
Има и около една десета, които не съумяват или не желаят да отговорят на въпроса за ваксинирането. Данните са от редовното, независимо изследване от тридесетгодишната програма на «Галъп интернешънъл болкан», проведено между 2 и 10 септември по метода «лице в лице».
Така, в крайна сметка, обществото ни се оказва разделено на две половини: едната се е ваксинирала или твърди, че смята да го направи, а другата — нито се е ваксинирала, нито смята да го направи. При това, част от онези, които твърдят, че ще се ваксинират, може би дават очаквания, а не искрения отговор.
Източник: Галъп
Респондентите в националната извадка бяха помолени да определят коя измежду няколко опции се отнася за тях лично.
«Ваксиниран/а съм с една доза от ваксина срещу коронавирус», казват 5%.
19,2% казват, че са ваксинирани с две дози. Тези 19,2% са условно над милион от пълнолетните българи. Вижда се генералното покриване на декларации на респондентите и официалната статистика.
21,5% признават, че не са ваксинирани, но ще се ваксинират. Ако в цялата извадка над една трета от пълнолетните свидетелстват, че са изкарали болестта, то в групата на отговорите «не съм се ваксинирал/а, но ще го направя» делът на прекаралите болестта е по-висок — около две пети. Валидна е хипотезата, че част от изоставането с ваксинирането се дължи именно и на това, че мнозина са прекарали болестта, респ. не бързат с ваксинирането или то не е на дневен ред.
И все пак, показателите показват консистентни трендове в поредицата месечни вълни на изследване на агенцията — затова и биха могли да се вземат за добра отправна точка. Те показват, че преболедувалите у нас са пъти повече от официално отчетените. А ако, например, процентите експериментално се отнесат не само към пълнолетните, но към всички българи, то може да се каже, че близо 2.5 милиона са преминали през заболяването. А с безсимптомни случаи, това число може да се окаже и по-сериозно.
В изследването има и по около една десета отговори на хора, които не съумяват да изберат опция по отношение на ваксините или пък по отношение на боледуването. Ако техните отговори се приспаднат, нивата на боледуване и/или ваксиниране могат да се пресмятат дори и на по-високи нива.
45,1% избират опцията «Не съм ваксиниран/а и няма да се ваксинирам срещу коронавирус».
Въпросните 45% отказващи ваксинация, се равняват условно на близо 2.5 милиона пълнолетни българи. Ако изводите се разширят и към непълнолетните, ще може да се говори и за много повече.
Що за хора са това? Демографските разрези показват, че в тази група младите са видимо по-добре представени, отколкото в групите на ваксиниращите се или възнамеряващите да се ваксинират. В по-голяма степен (а може би и във връзка с горното) присъстват и представители на маргинализирани общности, роми и други застрашени от социалните неравенства групи. Сред по-възрастните групи у нас пък ваксинирането е застъпено над обобщените за извадката нива. По-високо е ваксинирането (респ. по-ниско е нежеланието за ваксиниране) и в столицата. В групата на отказващите ваксинация като че ли не личи картина на преболедуване, която да е различна от общата картина на преболедуване.
Причините за отказ от ваксиниране подлежат на обсъждане и по-задълбочено изследване. При всички положения обаче, дял от 45% принципен отказ събужда тревога. При това, в отговори от типа «не съм ваксиниран/а, но ще се ваксинирам» съвсем не са изключени и неискрени, социално желателни отговори.
След датите на изследването ваксинираните са повече. Но това не променя факта, че делът от около 45% отказващи е устойчив в няколко вълни на изследване. Междувременно темата вече търпи и частична идеологизация.