«Престъпление е да си държавен глава и да поставяш на карта отношенията с Русия»

Някои приятели ще ме подозрат в мазохизъм, но не мога да спра да мисля и се съмнявам. И да питам.
Като например: Държавен глава си. Получаваш официална покана за присъствие на честването на годишнина от най-великата и значима победа на 20-и век, тази над хитлеристката чума, унищожила стотици милиони човешки живота. Отказваш от страх да не те заподозрат в русофилство, когато знаеш, че дори откровени русофиби се чувстват щастливи да присъстват там.
Ако си обикновен гражданин, «пострадал» от «комунистите», бих разбрал, но държавен глава да постави на карта отношенията на цяла държава с велика сила??? В същото време да оправдае отсъствието си със среща с петоразрядната резидентура на друга велика сила, която се превърна в 21-и век в световния жандарм и унищожител на държави и народи!!!
Ако си редови командир на ВВС и опиташ да потулиш инцидент, за да предпазиш службата, ще те разбера. Но ако си държавен глава отговорностите са глобални и това вече има друго име — престъпление! Ако явно показваш, че го правиш, за да потулиш вината на чужда държава, вече става страшно престъпление.
Когато си бизнесмен, шоумен или скучаещ интелектуалец, решил да създаде партия или политически проект, е разбираемо и допустимо. Когато, обаче, си яхнал президентската институция и висок рейтинг, благодарение на това, че говориш подредено и красиво, а нищо не зависи от теб, създаването на такъв проект е същото, което вършеше Борисов от Жипката. А говориш за промяна?
Ако си служител в някоя от многобройните централи на НАТО и получаваш заплатата си оттам, ще разбера откритото лобиране за алианса. Но като държавен глава си длъжен да защитаваш националните интереси на България и силата на собствената си армия. Особено ако си И военен.
Ако си част от лобито на Европейската комисия и международните корпорации, бих разбрал любовта ти към тези антибългарски съюзи, но истинският държавен глава не разпродава (подарява) държавата си, а се опитва да я прави силна икономически, финансово и политически.
Ако си обикновен фен на партия или член на ръководството й, можеш да заблуждаваш наивните си избиратели, че правиш всичко за «промяната», но да си държавник и да заблуждаваш народа си, че желаеш оромяна, а я преследваш с познатите средства, които доведоха до нуждата от промяна, е недопустимо.
Зная колко разочаровани ще има, както и неразбрали написаното, но мисля, че тези въпроси се налагат и трябва да бъде даден отговор с действия, а не на думи. Иначе, както чух по телевизора- «Вървим от лошо към още по-лошо!»
Румен Петков