Днес Украйна е страна, „балансираща на ръба“. Устойчивият мир, икономическото, политическото и военното сътрудничество с Русия е единствената рецепта за спасяване на останалото от Украйна. Идеите за братоубийствената война ще създават все повече проблеми, украинците ще трябва да покажат на своите власти пътят, по който не бива да вървят.
Превод от Печат (Сърбия):
Ден преди «историческата» среща във Вашингтон на украинския президент Владимир Зеленски с американския му колега Джо Байдън, представителят на НАТО в Киев Александър Винник направи странно изявление. Военните действия в Донбас, според ръководителя на офиса на алианса в Украйна, не пречат на страната да се присъедини към НАТО.
Много радикални украинци, гладни за всякакви знаци на внимание от „любимия Запад“ след седем години в периферията на американските и европейските интереси, веднага изтълкуваха това изявление така, както им се искаше.
„Западните съюзници няма да ни оставят на произвола на съдбата“, насърчаваха себе си вярващите в приказките на братя Грим, въпреки че кадрите от Афганистан сами по себе си бяха много убедителни: опасно е да бъдеш враг на САЩ, но да им бъдеш „приятел“ може да бъде още по-опасно.
Падането без парашут от височина хиляда метра създава отрезвяващо въздействие, особено ако не ти си този, които е виснал на крилото на военния транспортен самолет.
Именно на такова положение, вероятно не съвсем осъзнато, най-много се радват в Киев тези, кито призовават за конфликт с Русия, очаквайки видима подкрепа от Вашигтон.
Въпроси и паралели
Затова, както отбелязват руските експерти, изявлението на Винник следва да получи противоположна трактовка на начина, по който са го разбрали привържениците на конфликта с военната свръхдържава Русия.
Преставителят на НАТО не е имал предвид, че, докато Киев води военни действия в Донбас, всички на Запад ще побързат да приемат Украйна във военния си алианс.
Това няма да се случи, докато тя не реши да започне пълномащабна, по-скоро ядрена война.
Този гибелен сценарий Западът предпочита да «отстъпи» на афганистанците и украинците. Западът ще гледа отстрани и ще ободрява украинските «момчета», да продължават колкото се може по-дълго.
Не, Винник има предвид нещо съвсем друго: той иска да ободри с думите си Киев, който свободно може да продължа похода си срещу Донбас, вярвайки, че Украйна ще бъде приета в НАТО, а войната няма да повлияе на въпроса за потенциалното членство.
Само че никой няма и намерение да я приема.
Предвид неотдавнашния афганистански опит Зеленски трябва да се замисли над още един аспект.
Ако на талибаните (те бяха 75 хиляди в сандали и тюрбани) им стигнаха четири дена, за да завземат почти цял Афганистан, който бе «защитаван» от 300 хиляди проправителствени бойци (Киев има много по-малко), за чието оборудване и подготовка Вашингтон вложи сто милиона долара, то какво могат украинците, които молят САЩ за поне няколко стотин милиона помощ, да противопоставят в потенциалния конфликт на десетките девизии, въоръжени до зъби и великолепно снабдени руски войници под командването на ген. Сергей Шойгу?
Колко дена или часа им трябват на руснаците, за да сломят отпора на «украинската армия»?
Дори влиятелното американско издание «Форин полиси» констатира, че днес Украйна е страна, «балансираща на ръба».
Да се надяваме, че никой не разглежда сериозно подобни авантюри.
В противен случай може да се случи така, че този «някой» да доведе нещата до реални боеве.
Източник: http://www.pecat.co.rs/2021/09/mali-ukrajinski-napoleoni/
Петя Паликрушева