В самата Русия във времето окол Руско-турската освободителна война съществуват различни идейни течения по отношение на външната политика.
Граф Игнатиев принадлежи към славянофилското крило, което съчетава консервативното идейно течение с елементи на либерализма (от онова време), но, според изводите на съвременната изследователка В. Хевролина, той не може да се нарече изцяло славянофил. Макар и да не му е била чужда “политиката на чувствата”, той никога не игнорира “политиката на интересите”.
Брутално нападан от противниците си, граф Игнатиев в мемоарите си старателно се опитва да почертае тъкмо това.
“Игнатиев е споделял такива идеи на славянофилите, като избраността на славянските народи, чието освобождение и обединение около Русия е нейна историческа мисия.
Това предопределя неговото особено отношение към славяните и налага отпечатък на неговата дипломатическа и обществена дейност”, твърди Хевролина.
Руският посланик в Цариград подозира за стремежа на австрийската политика да подчини Русия на чужда воля, но всъщност не е осведомен за тайните комбинации на сключилите съюз трима императори на Германия, Австро-Унгария и Русия и техните канцлери: Бисмарк, фон Бойст и Горчаков – в случай на война между Русия и Турция, Австро-Унгария да има правото да окупира Босна, Херцеговина, Стара Сърбия и турските владения в Южно Хърватско и нищо да не се решава без нейно съгласие, нито пък да се създава голяма българска държава.
Концепцията на Игнатиев по отношение на славяните съдържа следното:
“Всяко отделно славянко племе има обществена и национална амбиция да запази своято самостоятелност и битова особеност.
Славянските племена са противници на всяко подчинение на чуждо племе, те са най-жадни за свобода, която ще бъде най-ценният залог за техния труд и преуспяване.
Чрез литературно превъзпитание те ще бъдат подготвени за славянска солидарност и спечелени за идеята да бъдат в тесен отбранителен съюз с Русия, военните и граждански качества ще се развият и ще им помогнат заедно с Русия да създадат желязна бариера пред чуждите попълзновения към техните богати и плодородни страни. Един съюз с Русия и една обща военна и външна политика ще им гарантират достоен икономически възход”.
Руският дипломат в Ориента скоро се убеждава, че “на Балканския полуостров живее здраво, трезво, многообещаващо славянско племе”.
“Когато за първи път заговорих за съществуването на България на Балканския полуостров, от всики страни завикаха, че там няма други освен гърци.
А събитията наскоро дойдоха да потвърдят моите думи”, казва той.
Петя Паликрушева