САЩ изтеглят войските си от войната срещу тероризма. Заслужаваше ли си? Отговори на този въпрос дават ветеран, завърнал се от Афганистан без ръце и крака, лекар, който се занимава с рехабилитация на ветерани, американски политолог, който е уверен, че САЩ нямат реалистична стратегия във всички тези войни, започвайки от Виетнам.
Превод от Dagens Nyheter (Швеция):
Травис Милс се връща у дома от Афганистан без ръце и крака. Сега той се опитва да подобри съществуването на други бивши войници.
„Що се отнася до отмъщението, вече мислих по въпроса, няма смисъл“, казва той на Dagens Nyheter.
На 14 април 2012 г. той се събужда в болница в Германия. Бил упоен в продължение на четири дни след експлозията в района на военните действия в Афганистан. Попитал дали е парализиран и получил отрицателен отговор.
Тогава той попитал защо в този случай не усеща пръстите на ръцете и краката си.
Защото нямате такива, бил отговорът.
„Това беше моят 25-ти рожден ден“, казва Травис Милс.
Много американски семейства имат основания да изпитват болка във връзка с факта, че САЩ изтеглят войските си от Афганистан, където властта премина към талибаните (организацията на талибаните е забранена в Русия) с техния терор и потискане на жените.
Каква беше ползата от всички тези военни операции?
За какво са всичките тези страдания?
Всички животи, отнесени от войната?
Близо 2500 американски войници са загинали само в Афганистан, откакто САЩ започнаха световната война срещу тероризма. Повече от 20 000 се върнаха в САЩ със сериозни наранявания. Някои толкова силно осакатени като Травис Милс, който след четири ампутации се озова у дома без ръце и крака.
„Както във Виетнам, така и в Афганистан ние подкрепихме корумпираните режими, които не са свързани с народа.
Това, което не осъзнахме, е, че в много части на Афганистан мнозина симпатизират на талибаните. По същия начин в някои региони на Виетнам Фронтът за национално освобождение на Южен Виетнам, Виет Конг, беше много популярен.»
Нито тогава, нито сега САЩ имаха реалистична представа за това, което всъщност може да се счита за победа — както и ясна и надеждна стратегия за победа.
„Това е много странно, но мислехме, че можем да спечелим, ако убием достатъчно много хора. Но с всеки убит враг ние само предизвиквахме повече гняв и съпротива от местното население и благодарение на това противниците ни можеха да вербуват още повече хора“, твърди американският ветеран.
Заслужаваше ли си? Имаше ли някакъв смисъл от цялото това страдание?
Източник: https://www.dn.se/varlden/var-det-vart-det-jag-vet-inte-arligt-talat/
Петя Паликрушева