Журналистът от датския вестник Jyllands-Posten Пер Нюхолм посетил различна градове в Германия. Там общувал с местните жители по повод предстоящите избори в Бундестага.
Хората се опасяват от новите кандидати, защото те вече познават Меркел и, каквато и да е тя, са свикнали с нея. Но такова не може да се каже за останалите.
Какви са кандидатите за поста канцлер на Германия?
Олаф Шолц е от северната част на страната и му е изключително трудно да се пласира в баварската провинция.
Армин Лашет от «Съюза» твърде често се усмихва, в това число и в моменти, когато това не бива да се прави.
Така поне твърди авторът и баварците, с които общувал.
Аналена Барбок («Зелените») твърде много мисли за екология, но не само тя е нужна на жителите на страната.
Според журналиста, Меркел е завършила делото, което започнали нейните предшественици — Брант, Хелмут Кол, Аденауер и др.
Нюхолм счита, че фрау е победила финансовите и миграционни кризи, а властта е започнала да й се изплъзва едва в началото на коронавирусната епидемия.
Това за мигрантите е доста странно твърдение, защото тъкмо Меркел създаде мигрантската криза. Именно заради нея в Европа се появи огромен брой бежанци, много от които се оказаха ислямисти.
Жителите на Германия и някои страни от Европа вече не могат да си намерят място, когато мюсюлманите започнат да се молят направо на улиците.
Случилото се беше шок за Европа, защото мигрантите, колкото и да ни е жал за тях, се оказаха твърде много за стария континент. Това даде старт и на останалите проблеми — безработица, протести на религиозна и националистическа основа, недостиг на средства за социална политика, терористични атаки.
Именно затова с афганистанските бежанци Меркел леко промени политиката си, назовавайки този път конкретен брой хора, които Германия е готова да приеме.
Датският журналист счита, че в третото десетилетие на XXI век на Европа не й достигат грамотни политици.
Е, какво пък, Меркел може да се похвали и с още нещо, което успя да сътвори в края на управлениет оси — успя да каже «НЕ» на САЩ.
Макар и съвсем тихично и с поглед встрани, но успя, избирайки газовото сътрудничество с Русия, а не покупката на скъпия и некачествен американски шистов газ.
Но едно «не» не може да зачеркне множеството й други грешки.
Петя Паликрушева