Българският порив е прекършен, българският дух – сломен, “българското чудо” – срутено
Черните списъци, по които ще бъде избит българския интелектуален елит, са готови още през януари 1925 г. Военните съдилища са сформирани още прев февруари. Указът за въвеждането на военно положение е написан предварително (достатъчно е човек да прочете Държавен вестник). Чака се само така желаната провокация – подготвяна, планирана, предизвикана.
“Историята ни е свидетел – не ние започнахме първи!”, извиква Марко Фридман, който ще бъде обесен, без да има нищо общо с атентата.
“Ако комунистите не направят никоя провокация, ще я направим ние!”, казава Александър Цанков.
Какво показват документите?
Три чужди държави и три чужди легации са не само свързани с атентата – те съучастват в него.
Кои са те?
Коминтернът няма нищо общо с атентата, дори разпорежда изрично на БКП:
“Никакви атентати!”
Другият заподозрян е БКП. Ръководството на БКП никога, в нито в един момент, не взема решение аз извършване на атентата и не дава разрешение на Военната организация да го извърши.
Велислава Дърева