Der Spiegel: В Германия знаят за Холокоста, но нищо за блокадата на Ленинград

Много достоен разговор с немски историк, пълен със страшни подробности, темата е блокадата на Ленинград. Журналистът се опитва да развие антисъветска теза за „героичните митове“ около блокадата, но историкът честно говори за трагичното, а не за пропагандното тълкуване на тази тема и за „Блокадната книга“ от Алес Адамович и Даниил Гранин.

Превод от Der Spiegel (Германия): 

Това е целенасочено масово убийство: преди 80 години, през 1941 г., Вермахтът обгради Ленинград, а до 1944 г. около милион души загинаха в града с ужасна смърт. Последните оцелели жители все още страдат, казва историкът Софи Темпелхаген.

Няма никакво съмнение относно намеренията на Хитлер:

„Фюрерът реши да изтрие град Санкт Петербург от лицето на земята. След поражението на Съветска Русия нямаме абсолютно никакъв интерес от по-нататъшното съществуване на това голямо селище”- това е записано в секретната директива на щаба на германския флот на 22 септември 1941 г.

Освен това се казва, че „се планира да се обгради градът с плътен пръстен и чрез обстрел от артилерийски части и постоянни бомбардировки да се изравни със земята. Постъпващите от града молби за предавае, ще бъдат отхвърлени.»

Последва цинично планирано масово убийство. Жителите на Ленинград, вторият по големина град в Съветския съюз и люлката на болшевишката революция, трябвало систематично да умрат от глад. Това са плановете, когато преди 80 години блокадният пръстен се затвори около града — два и половина милиона души бяха в капан.

В самото начало на блокадата германският Луфтвафе бомбардира Бадаевските складове в южната част на града, където били складирани повечето хранителни запаси. От север Ленинград бил блокиран, откъснат от външния свят от Финландия, съюзник на Германия.

Отчаяните хора ядели плъхове и листа от дървета, изстъргвали лепилото за тапети от стените, пиели машинно масло. Те смесвали дървени стърготини в хляба, убивали домашните си любимци и дори ядели трупове.

Само през първата блокадна зима на 1941/42 г. властите регистрират повече от 1000 случая на канибализъм. Както свидетелстват разсекретените през 2001 г. документи на НКВД, семействата понякога ядели месото на своите роднини, починали от глад. Мъченическата епопея на Ленинград продължи 872 дни. Смята се, че повече от един милион души са загинали в града — от глад, студ и бомбардировки. Повечето от тях били възрастни, болни хора и деца.

Тази тема заема изключително място в руската култура на паметта. Блокадата на Ленинград е изключително важна за Путин; по време на значими събития той винаги лично посещава Пискарьовското гробище, където са погребани около 500 хиляди жертви на блокадата.

Какво знаят младите германци за блокадата на Ленинград?

Повечето изобщо не знаят нищо! За разлика от Холокоста, този пример за геноцид почти не се споменава в учебната програма. Някои с изненада научават, че Ленинград и Санкт Петербург са един и същ град. И никой не знае, че 27 януари е не само денят на освобождението на Аушвиц, но и датата, когато през 1944 г. Червената армия успя да пробие пръстена на германската блокада около Ленинград.

Дълго време блокадата не беше тема в германската култура на паметта и историографията.

Източник: https://www.spiegel.de/consent-a-?targetUrl=https%3A%2F%2Fwww.spiegel.de%2Fgeschichte%2F1941-beginn-der-blockade-von-leningrad-872-tage-hunger-a-959c3393-12b7-4023-a3b0-238215f6a078&ref=https%3A%2F%2Finosmi.ru%2F

Петя Паликрушева