Тази година се отбелязват важни годишнини в историята на международния валутен ред. Събитията на едно от тях бяха следствие от провала на САЩ във Виетнам. Настоящото унижение на Америка в Кабул лесно може да бъде поредният срив на валутния ред. Балтийските държави и Тайван също са в опасност.
Превод от Project Syndicate, САЩ:
Тази година се отбелязват важни годишнини в историята на международния валутен ред. На 15 август се навършват 50 години, откакто американският президент Ричард Никсън затвори «златния прозорец»; на 21 септември се навършат 90 години, откакто британското правителство премахна паунда от златния стандарт. Въпреки че и двете събития са свързани с историята на парите, техните последици не се ограничават до финансовата сфера. Всяко от тях бележи края на целия режим на международната сигурност.
Световният ред на 19-ти век бе изграден около британската имперска държава, като златният стандарт служеше като нейна финансова основа. Златният стандарт разчиташе на очакването, че дори и да бъде спрян по време на войната, краят на военните действия ще позволи на валутата да се върне към предвоенната стойност на златото. Това обещание за постоянна стойност на златото осигуряваше елемента на доверие, което помагаше на правителствата по време на война да вземат пари назаем и следователно да поемат разходите за конфликта.
Доколкото златният стандарт дълго време служеше като финансова основа за имперския статут на Великобритания, страната се върна към него след Първата световна война. Но цената беше твърде висока. До 1931 г. стана ясно, че изоставянето на златото е необходимо, за да се освободи място за политиката на „лесните пари“, която да стимулира икономическото възстановяване от Голямата депресия.
Освен това след Първата световна война Великобритания установи, че не може лесно да възвърне предишното си положение в центъра на глобалната система за сигурност. Вместо това тя се опита да запази влиянието си, като създаде нова организация — Лигата на нациите. Много британци виждаха този предшественик на ООН като подобрение на стария баланс на силите. Беше създаден ясен правен кодекс за международното поведение и бяха въведени ограничения за „агресия“. Но в очите на другите страни Лигата на нациите изглеждаше като схема, предназначена да защитава британските интереси с невисока цена.
На 18 септември 1931 г. (няколко дни преди привързването на стерлинга към златото) японската армия унищожи авторитета на Лигата на нациите като крепост срещу агресията. Инсценирайки инцидент «под чужд флаг» на стратегическата железопътна линия в Мукден (сега китайския град Шенян), представен като акт на китайски саботаж, Япония създаде претекст за нахлуването и превземането на Манджурия. Лигата на нациите беше безсилна пред тези машинации. Японската провокация просто потвърди аргумента на критиците на Лигата на нациите: агресията е относителна концепция.
«Шокът на Никсън» също трябва да се разглежда като част от по-широката системна промяна в глобалния ред за сигурност. Това беше разплата за дългосрочния провал на САЩ във Виетнам, който натегна бюджета на страната и провокира преминаване към инфлационно финансиране, което възмути другите страни.
Днешното унижение на Америка в Кабул повтаря тези предишни случаи на явен империалистически срив.
Подобно на разпадането на световния ред на Лигата на нациите по време на междувоенния период и подобно на срива на американските позиции във Виетнам, повторното завладяване на талибаните от Афганистан не бе изненадващо. Във всеки случай настъпилият финал назряваше от години.
А това е общото между срива на паричния ред и системите за сигурност. Всеки можеше да види пукнатините в тези системи много по-рано, но икономическите власти и ръководителите по сигурността отхвърляха всяко желание да се откажат от статус-кво — до последния момент. А когато настъпва колапсът, той неизбежно се оказва хаотичен.
Авторитетът на господстващата власт изведнъж се изпарява и започва паническо бягство — от валутата или от страната.
По-нататъшните събития ще са дори още по-хаотични, както това се случи в периода между двете световни войни. Една от характеристиките на системния колапс се заключава в това, че цялата мрежа от съюзни алиаси може да се окаже едновременно дискредитирана.
Именно затова Афганистан — това е фиаско не само за администрацията на САЩ, но и за всички правителство, които са свързани с нея.
Внезапно и силно се повишава вероятността старата система на сигурност да бъде подложена на такива изпитания, които по-рано изглеждаха невъобразими. В настоящия случай цялото внимание ще бъде съсредоточено върху страните от Балтика и Тайван.
Подобни неопределености подчертават необходимостта от нов, по-жезнеспособен и устойчив политически ред, който няма да зависи от един изморен хегемон.
Но е глупаво да се мисли, че това може (или трябва) да бъде само един полюс на глобалната стабилност — както САЩ сами заеха мястото на британците през ХХ век.
Винаги има други алтернативи, а противоречията между тези алтернативи често стават причина за дълбока неспабилност.
В търсене на новия път напред следва да се поучим от главните уроци от 1931 и 1971 г. Хаотичните финансови промени — това са и проблеми на сигурността.
Само създавайки надеждна система на управление на междудържавните отношения, може да се гарантира финансова стабилност.
А стабилната международна политика обикновено е необходимо предварително условие за създаването на нов финансов ред.
Източник: https://www.project-syndicate.org/commentary/us-afghanistan-defeat-recalls-nixon-shock-british-end-of-gold-standard-by-harold-james-2021-09
Петя Паликрушева