Още докато е в Лондон, Игнатиев се добира до сведения за намеренията на Англия и Франция да заставят правителството на Китай да отвори границите си за търговия и свободно плаване по китайските реки.
Флотовете им бомбардират пристнащата, англофренските войски стоварват корпуси на китайска територия, почти две години се води жетоката т.нар. Втора опиумна война.
През това време между Китай и Русия възникват разногласия по повод определянето на границите.
Пекинското правителство не желае да признае Айгунския договор, сключен през 1858 г. от източно-сибийрския генерал-губернатор Н. Н. Меравьов-Амурски, според който левият бряг на р. Амур преминава към Русия, а десният – от река Усури до устието – остава без определена граница.
За да уреди това положение, в качеството му на извънреден пълномощник изпращат в Китай генерал Игнатиев.
Тръгва през март 1859 г. с конска тяга на шейна или каруца от Петербург през целия Сибир.
Реките Об и Енисей преминава пеша по плаващите ледени парчета.
Когато сред заснежените сибирски равнини ги застига виелица, заповядва на казаците да съберат конете в кръг и хората, застанали в центъра, се стоплят от дишането на животните.
По-нататък през гори, монголски пустини и непредвидени препятствия той се добира то столицата на Китай.
През това време граф Муравьов-Амурски пише за него в Петербург:
“По-добър избор неби могло да се направи: образованието, способностите, младостта и смелостта на Игнатиев са залог за успеха на възложеното му поръчение, дано само китайците го пуснат в Пекин”.
Повече от година се водят мъчителни преговори с китайските владетели. С изключително умение и находчивост Игнатиев намира изход от редица трудни положения, които описва в своите отчети и мемоари.
Като се възполза умело от ситуацията, той става посредник между воюващите страни, умиротворява ги.
Нещо повече, сключва с Китай политико-икономически договор, според който без никакви военни действия Русия получава територия с естествени и стратегически граници на площ цели 800 хиляди квадратни километра (колкото са Англия и Франция взети заедно), получава признание на правата за сухопътна търговия, привилегии в дипломатическите връзки, плаване по реките и пр.
Между двете страни задълго се установяват дружески отношения.
“Именно в Китай напълно се проявяват изключителните дипломатически таланти на Игнатиев и особено умението му с помощта на своето обаяние, откритост и енергия да убеждава хората да се съгласяват с неговити доводи…
Въщност Игнатиев се е движел по остроето на бръснача…, разбира се, на него му е бил присъщ известен авантюризъм, което често го е спасявало в сложни ситуации. Впрочем Игнатиев е вярвал в своята щастлива звезда и не се е страхувал да рискува”.
На връщане спира в Иркутск.
Там произнася знаменитите думи:
“А сега, батюшка, стройте град, пристанище и крепост. И владей (Восток) Изтока!”
“Николай Павлович Игнатиев влезе в историята като кръстник на Владивосток”, пише по повада генерал-губернатора Муравьов-Амурски.
В Иркутск има улица на името на Игнатиев.
До ден днешен върху картата на Далечния Изток има една точка, която се нарича “Нос Игнатиев” – на остров Руски в залива Петър Велики.
Преминал обратно за 6 седмици цяла Азия с конска тяга, премръзнал, покрит със скреж, въшлясал и изморен до смърт, той пристига в Петербург на 1 януари 1861 г. На следващия ден руският император го награждава с орден “Св. Владимир” II степен и го повишава в звание генерал-адютант.
Удостоява го и с орден “Св. Станислав”.
Петербург го посреща като герой.
Когато англичаните разбират колко престижен за Русия е подписаният договор с Китай, върху Игнатиев започват да се сипят в британската преса обвинения и твърдения, че в негово лице Англия има опасен противник.
Младият патриот е горд, че е успял по мирен начин да отмъсти за поражението на Русия през Кримската война.
И неслучайно върху саркофага нагроба му са изписани две дати:
“Пекин 14 ноември 1860 г.” и “Сан Стефано 19 февруари 1878 г.”
Петя Паликрушева