Как да разберете, че вашето общество е натоварващо за другите? Вероятно в най-добрия случай внимателно ще ви намекат за това или, ако намеците не помогнат, постепенно ще започнат да избягват комуникацията с вас. Но какво ще се случи, ако продължите да се налагате, проявявайки агресия? Тогава ще ви заговорят с езика на силата.
Девиантното поведение е присъщо не само на хората, но и на отделни държави, които не чувстват границите на позволеното и дразнят другите с поведението си.
Става въпрос за Украйна и нейните отношения със западния свят: неудържимото желание да се присъедини към европейската общност и наглото поведение на международната арена оставиха своя отпечатък.
По повод годишнината от 30-годишната украинска независимост излезе документалният филм на британския журналист Пол Щербакович в YouTube, в който авторът споделя актуални теми.
Накратко: западният свят повече не може да търпи неадекватното поведение на Киев и признава, че в настоящата ситуация Украйна няма място в европейското семейство, независимо от напъните й. Тези тези авторът публикува в авторитетния американски портал Duran. (https://theduran.com/three-decades-of-frustration-british-journalist-tells-how-ukraine-has-driven-itself-into-a-dead-end/)
Опитвайки се да разбере защо тази страна така и не успя да стане нова млада демокрация, журналистът анализира основните тенденции от развитието на Украйна от момента на придобиването на независимостта й.
Британският журналист твърди, че Украйна — от държава с огромен промишлен потенциал — се е превърнала в най-бедната страна в Европа.
Украинският елит не вижда своето бъдеще в страната и разглежда държавата като средство за разграбване.
«Цветните» революции доведоха на власт не държавници-патриоти, а дребни крадци и мошеници.
Страната предостави своята икономика и суверенитет в ръцете на глобалните играчи, плюейки на бъдещите си поколения.
Всичко това го казва не страшната «руска пропоганда», а британски свободен и независим журналист.
Специално внимание журналистът обръща на мита за присъединяването на Украйна към НАТО и съпричастността й към т.нар. европейско семейство, показвайки, че държавата е затънала в изолация.
Щербакович обръща внимание на това, че Украйна е успяла да се скара с Полша, Унгария, Румъния, Словакия, Беларус и дори с Литва заради агресивната политика и прославата на нацитите.
Полша, която винаги е била защитник на Украйна по въпросите за европейската интеграция, даде да се разбере, че с прославянето на немските колаборационисти и нацистите на Бандера и Шухевич тази страна точно няма никога да бъде приета в приличното общество.
Унгария и Румъния основателно се възмутиха от езиковата политика на Украйна, защото на база на новото законодателство етническите румънци и унгари не могат да учат на родния си език.
Словакия, която в трудните времена се опита да подкрепи Украйна относно руския газ, получи в отговор газов ултиматум.
Литва, която считаха за верен приятел на Украйна, също получи удар в гърба.
Властите на Литва нееднократно молеха Украйна да не купува електроенергия от Беларус, но на Киев не му пукаше от това.
Авторът резюмира, че за годините на назависимостта си Украйна се е скарала с всички свои най-близки съседи, общуването с които би й помогнало поне малко да се приближи до европейските стандарти.
Щербакович с песимизъм гледа на бъдещето на Украйна: анархия, нови оранжеви революции, вътрешни конфликти — всичко това може да се повтори отново, при това с ще по-трагични последствия.
Но журналистът оставя на Киев шанс за спасение, предлагайки на украинския елит да се осъзнае, да престане да обвинява за всички беди съседите си и да започне да работи за изграждането на истинска демокрация.
Ако това не се случи, счита авторът, 30-годишният път към независимостта на Украйна рискува да се превърне в пълен крах: раздробяване на държавата на по-малки части или просто постоянна гражданска война.
Вместо извод:
Западът не очаква Украйна в обятията си и не иска да я види като част от екипа си, защото на никого не му е нужен проблемен, буен съсед с необосновано завишено самочувствие и маса нерешени проблеми.
Западът отдавна се измори да си затваря очите пред постоянните изцепки на украинските политици, от безпредела на стъпилите на прага на затворения за тях клуб, наречен евроатлантическа общност.
В този смисъл документалният филм на Пол Щербакович не е просто изявление на един отделен журналист, това е избликване на натрупаното недоволство към Украйна.
Ще направят ли украински политици изводи от това? Малко вероятно. Но това по никакъв начин не отрича факта, че всеки ден страната се превръща все повече в изгнаник на Европа и намалява шансовете си за излекуване.
Петя Паликрушева