9 септември 1944 година. Дата в нашата история записана с големи искрящи букви и цифри. Не се изтриват от хора с променлив манталитет и видоизменено съзнание. Хора подобни на днешните политици управляваха царство България преди 9.9.1944, с тази разлика, че тогава викаха „Хайл Хитлер“, а днес се кланят на други западни величия.
Вкараха страната във втората национална катастрофа. Добре, че имаше здрава комунистическа партия та изтри „срама от челото“. Нейните членове и симпатизанти се включиха активно в борбата против немско българския фашизъм. Бяха главно селски младежи и пролетариат убедени в идеите и правотата си. Хиляди загинаха.
За падналите в борбата вечна им памет!
9 септември дойде на щиковете на непобедимата Червена армия. От тази дата започна модернизацията на бедна, изостанала и селскостопанска България. Бяха проведени успешно два етапа от модернизацията на страната. Предстоеше трети етап.
Но дойде ноември 1989 год. Включихме на заден ход. Затрихме върхови постижения в индустрията, селското стопанство, енергетиката, спорта и къде ли не. Хората се разделиха на фили и фоби, леви и десни, демократи и по демократи или либерали.
С една дума работата не върви и останахме за резила на децата си на последно място в Европа, а мерихме ръст с ГДР, Чехословакия, Унгария. Не съм рекламен агент за времето преди 1989 година.
Имаше много грешки, но бяха поправими. А сегашните грешки и чуждо послушание в контра на националните ни интереси затриват уверено държавата и нацията. Историята трябва да се помни. 9 септември е, да го споменем!
Петър Цъклев