Kauppalehti/Русия: От нефтена държава към водородна

Русия не е вдъхновена от зелената енергия, но водородната революция е друга история, твърди финландският журналист. Той анализира руския план за развитие на водородната енергия и заключава, че Русия иска да стане важен играч на световния водороден пазар. Какво е необходимо за това и какво общо има Германия с това — прочетете в статията.

Превод от Kauppalehti (Финландия):

В продължение на много години Русия активно обсъжда възможностите на страната да стане основна на пазарите на водород, чиито темпове на растеж са много впечатляващи. Одобреният през август план за развитие на водородната енергия показва, че Русия иска да стане важен играч на пазара на водород в Европа и Азия.

Очаква се продажбите на водород на световните пазари да се увеличат от сегашните 127 млрд. евро до 186 млрд. евро през 2028 г. Годишният темп на растеж ще бъде 5,6%. А това е само началото. Вицепремиерът на Русия Александър Новак смята, че в бъдеще делът на страната на международния пазар на водород може да достигне 20%.

Германия и Русия вървят рамо до рамо

Съюзът на Германия и Русия в плановете за износ на водород се счита за геополитически много важен.

През 2020 г. Германия публикува национална стратегия за производство на водород, която подчертава значението на износа на водород и международните партньорства. Смята се, че изявленията на Германия са засилили руския интерес. Министерствата, отговарящи за енергийния сектор в страните, подписаха документ за намерения през април, който предвижда сътрудничество в областта на водородната енергия и по широк кръг въпроси в областта на използването на нови енергийни източници.

Руският гигант «Газпром» иска да организира производството на водород в Европа. Концернът вече предложи Северна Германия като вариант. Тази идея може да е свързана с факта, че „Газпром“ се съмнява в безопасността на транспортирането на водород през съществуващия газопровод.

Германия вече беше критикувана за тясното си сътрудничество с Русия по доставките на газ, особено от Украйна и Източна Европа. Това партньорство се счита за геополитическа заплаха за Европа. През август германският канцлер Ангела Меркел успокои критиците, като каза, че благодарение на прехода към алтернативни източници на енергия, след 25 години Европа вече няма да се нуждае от руски газ.

Може би в енергийното си партньорство с Русия Германия ще премине от газ към водород. Така че Украйна няма да се страхува, че Русия може да използва газопровода си, за да оказва натиск върху нея. От друга страна, страната ще престане да получава печалба за транспортиране на газ, чието продължаване сега е под въпрос.

От нефтена държава към водородна?

Руският проект за развитие на водородна енергия ще бъде разработен на три етапа. От 2021 до 2024 г. производството на водород ще бъде увеличено в цяла Русия. Целта е да се постигне обем на износа от 200 хиляди тона. От 2025 до 2035 г. ще бъдат проведени първите търговски тестове, водородните технологии ще станат по-широко разпространени в обществото. До 2050 г. производството ще се увеличи, за да се отговори на световното търсене на водород.

Ако бъде успешна, тази стратегия ще служи като амортисьор за Русия, когато глобалното търсене на нефт и газ се снижи. Най-вероятно Кремъл ще популяризира този проект много активно, тъй като за Русия това е сламка, по която може да се издигне до гребена на вълната в ситуация с промяна в енергийните ресурси.

Източник: https://www.kauppalehti.fi/uutiset/venaja-haluaa-kahmia-roiman-osan-koko-maailman-vetymarkkinoista-saksa-mukana-suunnitelmissa/b0653988-788d-4337-b2f0-51e1bd73edb1

Петя Паликрушева