Да риташ по цял ден топка, бос
…Да се возиш на ескалаторите в ЦУМ, пак с боси крака
…Да играеш на «А да си лагаме» и да кяриш стъклени топчета, «американчета»
…Да караш кънки «Снегорочки» на улицата и «Ледорочки» на замръзналото езеро Ариана и да плачеш, когато си загубиш ключа с квадратната дупка за стягане на
жабките им
Да караш до посиняване «кормилачката» — ПИСТААА и да се преметате по 5-6 души едновременно в снега
А вечер да се сгушиш до бумтящата печка, да слушаш на малкия радиоапарат «Пионер» или «Ворошилов» песните на Борис Машалов, или акордеона на Борис Карлов и неусетно да заспиш
През лятото да ходиш на плаж в летна къпалня «Република», най-лудите глави се метаха от «десетака», и така, докато ни изгонят
Или да караш кормилачки — лагерници по бетонната велоалея, успоредна на бул. Ленин / Цариградско шосе/ — откъм гората, която тогавашните архитекти и строители бяха направили 70 год. преди днешните да започнат да стесняват платната на улиците
Да, нямахме таблети, не штракахме денонощно с малките палчета по телефоните, не гледахме озъбени чудовища по детските филмчета, но бяхме с румени бузки, бяхме здрави, имахме щастиво и безгрижно детство.
А детските ни спомени ни свързаха с приятели за цял живот.
Иван Димитров