Превод:
Най-ужасната грешка беше възможна заради друга, по-фундаментална, съдържаща се в изявлението на президента Джордж Буш за глобалната война с тероризма и дълбоко вкоренилата се в светогледа на американците идея за националната им «изключителност»: представата за борбата като за борба на доброто със злото, в която «или сте с нас, или сте против нас».
Този подход беше най-неподходящият за устойчивите родствени отношения в Афганистан.
Но той изразява политическото мислине: когато във Вашингтон аз и другите призовавахме към преговори с талибаните (в продължение на много години, докато накрая стана твърде късно), върху нас се нахвърляха с критики:
«Талибаните са злодеи», «Америка не води преговори с терористи».
Що се отнася до Великобритания и неамериканските членове на НАТО, то тяхното участие в мисията в Афганистан нямаше никакво значение.
Победата или поражението в Афганистан не зависеше от страните от НАТО (без САЩ).
Страните от НАТО (без САЩ) бяха там (каквото и да говорят за това нашите лидери, а понякога и самите ние на себе си) не заради Афганистан.
Бяхме там, за да угодим на САЩ.
Но ние сме длъжници на нашите загинали и ранени войници и техните семейства и трябва да разберем защо те се пожертваха.
Ако катастрофа от мащаба на Афганистан не доведе до честен самоанализ, това ще демонстрира пълната нежизнеспособност на нашата политическа система.
Източник: https://www.prospectmagazine.co.uk/world/nemesis-why-the-west-was-doomed-to-lose-in-afghanistan-911-taliban
Петя Паликрушева