4 част
Повратна точка
«Чудесният грузинец» на Ленин
През зимата на 1912-1913 г. Сталин прави единственото си по-дълго пътуване в чужбина, когато прекарва няколко месеца с Ленин в Краков и известно време във Виена. Това била повратна точка в кариерата му. Десет години по-рано Ленин в известната си брошура „Какво да се прави? за първи път очертава принципа, който неизменно защитавал: той нарекъл партията, която има централизирано управление и се състои от професионални революционери, които в мислите и делата си се отличават с организацията и дисциплината си, като основен инструмент на социалната революция.
Сталин притежавал всички черти на идеалното, от гледна точка на Ленин, професионален революционер: той бил безстрашен, дисциплиниран и правоверен.
Друго предимство на Сталин се заключавало в това, че макар да бил грузинец по рождение и представител на един от „зависимите народи“, той не споделял сепаратистки или „федералистически“ идеи в партията и бил абсолютен „централист“.
Ненапразно Ленин в писмото си до Максим Горки говори за Сталин като за „прекрасен грузинец“, който пише есе по националния въпрос. Работата, публикувана в крайна сметка в партийния вестник под заглавието „Марксизмът и националния въпрос“, включва нападки срещу „националните“ ереси на австрийските марксисти Бауер (Ото Бауер) и Реннер (Карл Реннер) и изявлението за утвърдената от болшевиките доктрина, която провеждала внимателен курс, заобикаляйки тези, които разглеждали всеки национализъм като несъвместим с международния социализъм, и тези, които разчитали на основополагащия компонент на национализма. Това било първото от произведенията на Сталин, подписано с неговото име, което му донесло известност.
Завръщайки се в Русия, Сталин през февруари 1913 г. бил подложен на шестия и последен затвор и заточение. Февруарската революция от 1917 г. му донесла свобода и той вероятно бил първият член на централния комитет на партията, пристигнал в Санкт Петербург. В това си качество Сталин временно поел редакцията на „Правда“.
Подобно на други водещи болшевики в столицата по онова време — с изключение на Молотов и Шляпников — Сталин считал, че правилната тактика за болшевиките е да подкрепят Временното правителство и да се обединят, за да защитят отечеството. Именно тази линия, която асимилирала политиката на болшевиките с политиката на социалдемократическите партии на Втория интернационал, била преследвана от тогавашната редакция на „Правда“.
Ленин, измъчвайки се от бездействие в Швейцария, в своите „Писма отдалеч“ осъдил липсата на воля на столичните болшевики. Когато по-късно стигнал до Петроград със запечатан вагон и изложил известните си „априлски тези“ за отказ от сътрудничество с Временното правителство или с която и да е друга политическа сила, която задържа Русия във войната, той бързо събрал своята нерешителна партия и я подготвил за втората революция.
Оттогава Сталин станал най-преданият му ученик.
Край на 4 част, следва продължение
Източник: https://www.thetimes.co.uk/article/obituary-marshal-joseph-stalin-0zbdtrxcmfq
Петя Паликрушева