Либералите, убедени, че могат да изнасят ценностите си навсякъде, правят света по-опасен, убеден е авторът. По принцип е погрешно твърдението, че „редът, основан на правила“, е справедлив. Това е просто глобална система, работеща в американски интерес. Той призовава за реалистично отношение към света, но не може да мине без да плюе в посока Русия и Китай. Читателите са шокирани и копнеят за Студената война: тогава всичко беше ясно и разбираемо.
Превод от The Telegraph, Великобритания:
Поражението в Афганистан породи много клишета и прибързани заключения. Кимайки мъдро, коментаторите, които се борят помежду си, го наричат „гробището на империите“. Въпреки че всички доказателства са налице, политиците настояват, че трябва да продължим да работим, за да направим талибаните по-умерени.
Стана модерно да се присмиваме на Франсис Фукуяма с тезата му за падането на Берлинската стена, че е настъпил „краят на историята“. Опирайки се на постулата на Хегел, че историята е прогресът на разума, Фукуяма твърдеше, че либералната демокрация и пазарният капитализъм са победили — и никоя друга идеологическа система не може да им устои.
Но беше възможно и без унижението в Афганистан да се осъзнае, че историята все още е тук с нас. У дома либералните демокрации се борят да се справят с раздвоените пазари на труда, застоя в заплатите и дълбокото неравенство. Те се борят да запълнят празнините в обществото поради застаряващото население и бързо променящата се демография, радикалния индивидуализъм, всякаквите сортове политкоректност и политическа фрагментация.
Както показва относителният упадък на Запада, историята е нелинейна: тя не отразява никакъв прогрес на разума, а трайният триумф на определена форма на управление не само не е неизбежен, но и по принцип е невъзможен. Човечеството жъне плодовете на научния прогрес, но все още не гарантира мъдрост в прилагането на това знание.
Поемаме непоносимо бреме, правим грешки и търпим поражения от собствената си арогантност и наблюдаваме как една могъща държава бива заменяна от друга.
Но след Афганистан, заедно с другите икономически, търговски и геополитически реалности, е време да се запитаме какво либералният Запад е свикнал да приема за даденост.
Първото и най-очевидно е универсалният характер на либерализма. Първите либерални мислители формулират своите възгледи, като си представят един вид първобитна държава, вид нулева година: няма правителство, няма сигурност и животът е пълен с опасности и насилие. Те считат, че за да се измъкнат от този жесток свят, хората трябва сключат някакъв обществен договор, който да гарантира определени права (например за живота и собствеността), в противен случай ще трябва да живеем в пълна свобода.
Проблемът с тази теория е, че изобщо не съществува естествено състояние. Ние наследяваме правата и отговорностите си от миналото — от сложната мрежа от семейни, културни и социални институции, които са се формирали през вековете и са взели предвид националните и регионалните особености.
Но либерализмът твърде често е сляп и глух за тях. Смята се, че всички хора са еднакви — и техните желания и нужди са еднакви. Откъдето и да идва човек, неговите желания и нужди неизбежно се основават на западните и, колкото и ревностно да го отричат съвременните либерали, на християнските догми. Помислете само как сме свикнали да говорим за исляма и ислямските страни, където например хората имат съвсем различно отношение към правата на жените, а светската власт далеч не е толкова желана.
Но, както потвърждават съвременните психолози и древните философи, човекът е странна смесица от конкуренция и сътрудничество, индивидуалистично и племенно. Нашата принадлежност към по-широка идентичност — по семейство, населено място, племе, нация, деноминация и етническа група — е много по-важна, отколкото либералите са склонни да признаят.
Така в Афганистан, както и преди в Ирак, Западът напълно забрави племенната и етническата идентичност и наложи национални и чуждородени властови структури в тези страни. А след това Западът се зачуди защо тези програми за икономическо и социално развитие не спечелиха доверието на населението, което в много части на страната се доверяваше повече на талибаните и ги смяташе за по-ефективни от корумпираните правителства на Хамид Карзай и Ашраф Гани.
Нашествието на съюзниците в Афганистан през 2001 г. имаше за цел да унищожи Ал Кайда и да елиминира талибаните, но скоро задачата се превърна в налагане на либералната демокрация и западните социални норми на хора, които дори мразещи талибаните, изобщо не желаеха да възприемат ценностите, отдалечени от собствените им традиции. Афганистан не само не успя да демонстрира неизбежността на прогреса, но и ни напомни за крехкостта на цивилизацията и мира.
И тук стигаме до последната неуспешна заблуда на Запада: митът за „либералния, основан на правила световен ред“. Мултилатерализмът и международните институции са реални и ценни неща, но по принцип е погрешно да се смята, че „редът, основан на правила“, е справедлив или демократичен.
Това не е нищо повече от световна система, която работи за американски и западни интереси и е подкрепена от икономическата и военната мощ на Съединените щати.
Като западняци имаме право да считаме, че начинът ни на живот и основополагащите принципи на нашите общества са за предпочитане и са по-добри от алтернативите, които виждаме по целия свят. Но макар да сме длъжни решително да защитаваме начина си на живот у дома, трябва да бъдем реалисти за това как е устроен светът на други места.
Това не е краят на историята, но ако си извлечем правилните уроци, ще имаме късмета да видим края на западната арогантност.
Източник: https://www.telegraph.co.uk/news/2021/08/29/afghanistan-proves-hubristic-west-getting-world-wrong/
Петя Паликрушева