По време на Студената война образът на руснаците като непредсказуеми агресори, които могат да атакуват всеки момент, се вкоренява в Швеция. За да се противопостави на заплахата, ВВС на Швеция са организирали мащабни разузнавателни дейности. 63 години по-късно шведските бойни пилоти разказват за първи път как са нахлули през Желязната завеса.
Превод от Dagens Nyheter (Швеция):
В продължение на 63 години мащабната операция на шведските ВВС зад Желязната завеса се пази в тайна. Но вече е разсекретена. През 1958 г. осем бойни пилоти изпълнили повече от 30 полета за пет дни — те провеждали разузнаване в района на военните обекти на Съветския съюз. Откривайки чужденци, СССР издигал изтребители МиГ във въздуха.
Из спомените на шведския пилот Ян Матсон.
През 1956 година съветските танкове потушавали въстанието в Унгария, а бежанците се втурнали към Швеция. А през 1957 г. Съветският съюз шокирал целия свят, когато изпратил Спутник в космоса.
Задачата била настъпателни и разузнавателни действия и фотографиране на натрупването на въоръжения на Съветския съюз от другата страна на Балтийско море. Трябвало да се лети на ниска надморска височина, за да не се попада в зоната на действие на съветските радари — първо, близо до границите на държавата, а след това пилотът сам трябвало да реши дали направените снимки са достатъчни или трябвало да продължи по-нататък, за да се доближи до целите.
«Можем ли да нарушим границата на Съветския съюз?» — попитал Ян Матсон.
„Имам нужда от дяволски добри снимки! Нищо друго не ме вълнува!», отговорил му началникът.
Техните разузнавателни самолети били без оръжие. След като ги разгледали, пилотите ясно разбрали, че работата е сериозна.
„Просто не ги познахме. Те нямаха национални знаци — само черни ивици. Всичко, което можеше да изясни чии са, беше намазано с дебели ивици черна боя. Но със скоростта, с която летяхме, дори най-острото око не би могло да разпознае, че това са шведски самолети», разказва шведският пилот.
Тактиката била следната: в зависимост от мисията те летели по двойка или поединично.
По двойки се издигали над 50 метра над морското равнище, за да не попаднат в обсега на съветските радарни системи. Първият самолет се изкачвал рязко, правел панорамни снимки на целта и се връщал до държавната граница. По това време вторият самолет се втурвал навътре от границата на минимална височина 5-10 метра над водната повърхност. При достигане на целевата зона той извършвал подробно проучване, след което и двата самолета изчезвали толкова бързо, както се и появявали.
«След като изпълних задачата, се втурнах с пълна пара над морето на минимална височина от десет метра. Самолетът се тресеше от турбуленцията над морето, сякаш скачах на дъска за пране. И тогава видях група от четири МиГ-17 на фона на ясното синьо небе, те излетяха на надморска височина от около 1000 м западно от мен, съвсем близо, и последваха същия курс. Но аз просто летях с пълна скорост и те не ме забелязаха“, казва Матсън.
По време на едно от заданията друг шведски пилот Бириер Астлинг получил радио съобщение на английски, което означавало, че съветски изтребители са наблизо. Друг път, когато прекосил границата и полетял във вътрешността, забелязал, че съветски самолети-прехващачи вече са изпратени за преследване. МиГ патрулирали крайбрежието на височина 4000-5000 метра.
„Тогава полудях и с пълна пара реших да се връщам у дома, защото знаех, че Съветите имат огромно предимство във въздуха.
Ако ме бяха намерили и ме бяха настигнали, нямаше да имам нито един шанс да избягам.
Когато кацнах, коленете ми се тресяха», добавя шведският пилот.
Източник: https://www.dn.se/sverige/svenska-stridspiloter-flog-in-bakom-jarnridan/
Петя Паликрушева