Историята на жителка на Литва, която се натъкна на кървави подробности от биографията на дядо си, когато пише история за семейството си. Жената с ужас открива, че дядо й е замесен в Холокоста. Но тя не може да премълчи истината. Избухва скандал. Прочетете как литовците, руснаците и евреите реагират на тази история.
Превод от The Wall Street Journal, САЩ:
Като дете се гордеех с дядо си, литовски военен герой, който се сражавал с комунистите. Училище и няколко улици са кръстени на дядо ми Йонас Норейка. Когато майка ми на смъртното си легло през 2000 г. ме помоли да напиша история за нейния героичен баща, аз с ентусиазъм се съгласих.
За съжаление, когато започнах да събирам материали, с ужас открих, че дядо ми също е организатор на Холокоста, замесен в убийството на поне 8000 евреи.
На 22 август 1941 г. моят дядо дал разпореждане за изпращането на хиляди евреи в гетото в Жагар, където те били убити.
В историята на семейството ми този факт е изведен на преден план, в резултат на което Литва се лиши от репутацията си на в нищо невиновна свидетелка на Холокоста.
В резултат на това руската телевизия, радио, вестници и дори прессекретарят на руското посолство във Вашингтон започнаха да ме молят да дам интервю, обещавайки милионна аудитория. Те ме убеждаваха, че книгата ми е важна, защото зачерква историята за един литовец, когото в страната му считат за герой. Трябваше да откажа.
Изпаднах в такава параноя, че разговарях с руснаци, че почти отказах важно интервю за NBC News, защото неговият кореспондент в Литва имаше псевдоним, който приличаше на руски. От страх изтрих пет или шест съобщения от него. Намеси се наш общ познат и ме увери, че този репортер работи за NBC.
Ако руснаците искаха интервю от мен, литовците организираха виртуална блокада срещу мен. Те искат книгата ми да изчезне. Литва толкова категорично отрича участието си в Холокоста, че някои от моите приятели и роднини ме нарекоха предателка. Литовците не обичат да бъдат етикетирани като престъпници.
А евреите ме подкрепиха. Те не могат да повярват, че литовката е признала истината. Не е чувано за внучка да признае престъпленията на дядо си.
Тази книга навреди на имиджа на Литва, но смятам, че е най-добре историята да се гледа директно в очите, за да не повтаряте допуснатите грешки. Когато обяснявате с думи това, което изглежда необяснимо, болката намалява.
Източник: https://www.wsj.com/articles/jonas-noreika-human-rights-concentration-camps-holocaust-world-war-ii-russia-lithuania-11629914334
Петя Паликрушева