2 част
Могъществото е относително понятие
Друга прилика е относителният спад в сравнение с други страни. Според икономическия историк Ангус Мадисън, през 30-те години на миналия век британската икономика е отстъпвала по отношение на производството не само на Америка (която я изпревари през 1872 г.), но и на Германия (за първи път през 1898 г., а след това отново през 1935 г. след катастрофалните години на войната, хиперинфлацията и рецесията) и на Съветския съюз (през 1930 г.). Вярно е, че икономиката на Британската империя като цяло е по-голяма от тази на Обединеното кралство — а с всички доминиони може би дори два пъти повече. Но американската икономика също беше два пъти по-голяма и не отстъпи на британците дори след Голямата депресия.
Днес пред Америка стои аналогичен проблем — спад на икономическото производство.
С отчитане на паритета на покупателната способност, който допуска по-ниски цени на много родни стоки, БВП на Китай през 2014 г. догони БВП на Америка.
В доларов еквивалент американската икономика все още е по-голяма, но според прогнозите разривът ще се съкращава.
През тази година БВП на Китай в долари ще е около 75 % от американския, а към 2026 г. — 89%.
Не е тайна, че икономически Китай е по-сериозен проблем от бившия Съветски съюз, чиято икономика дори в разгара на Студената война не надвишаваше 44% от американската. Не е тайна също, че Китай се стреми да настигне Америка в редица технологични области, приложими за националната сигурност, от изкуствения интелект до квантовите изчисления. Амбициите на китайския лидер Си Цзинпин са добре известни, заедно с дългогодишното идеологическо управление на китайската комунистическа партия.
Отношението на САЩ към китайското правителство се влоши значително през последните пет години. Но американската общественост все още не се интересува от активно противодействие на китайската военна заплаха. Ако Пекин нападне Тайван, по-голямата част от американците вероятно ще подкрепят британския премиер Невил Чембърлейн, който каза за разделянето на Чехословакия през 1938 г .:
„В една далечна страна се скарали помежду си хора, за които не знаем нищо.“ …
Най -важната причина за британската слабост през междувоенния период е въстанието на интелигенцията срещу империята и традиционните британски ценности като цяло. Чърчил припомни с отвращение дебата в Оксфордския съюз през 1933 г., където беше казано:
„Тази къща отказва да се бори за краля и отечеството“. Както той отбеляза:
«В Англия подобен епизод може просто да се отмине, но в Германия, Русия, Италия, Япония идеята за упадъчна, дегенерирала Великобритания е дълбоко вкоренена и вече е засегнала много сметки.»
Разбира се, по този начин новото поколение китайски дипломати, «воините вълци» и интелектуалци с националистическо мислене се отнасят към Америка днес.
Нацистите, фашистите и комунистите имаха всички основания да смятат, че британците са затънали в омраза към себе си.
„Нямах представа, че Британската империя умира“, пише Джордж Оруел за службата си като колониален полицай в есето си „Убийство на слон“.
Малко интелектуалци са разбрали Оруел, че Великобритания въпреки всичко е „много по-добра от младите империи, които я замениха“. Мнозина — за разлика от Оруел — прегърнаха съветския комунизъм, с пагубни последици за западното разузнаване. Хитлер привлече на своя страна възмутителен брой членове на аристократичния елит. Дори читателите на Daily Express по-скоро се подиграват на империята, отколкото да я подкрепят.
Източник: https://www.economist.com/by-invitation/2021/08/20/niall-ferguson-on-why-the-end-of-americas-empire-wont-be-peaceful
Петя Паликрушева