След завладяването на Индия британците насочват вниманието си към Афганистан. Загрижена за дейността на Русия в Централна Азия, Англия прави опит да създаде така наречената буферна държава по пътя към „Перлата на британската корона“. Изминаха 180 години от този неуспешен опит. Времето показа, че тази страна предпочита да живее изключително по собствените си закони.
Превод от Al Arabiya (ОАЕ):
Британската художничка Елизабет Томпсън (лейди Бътлър — ред.) увековечи единствения оцелял в картината, наречена «Останките от армията».
1842 г. бележи един от най-лошите периоди в историята на британската армия: войските на генерал Уилям Елфинстоун са унищожени по време на отстъплението от Кабул към Джалалабад. Според източници от този период само един британски войник е успял безопасно да се върне в Джалалабад, докато бойните му другари — няколко хиляди души — са убити или заловени.
Нашествие и организиране на изтеглянето на войските
Корените на британското нашествие в Афганистан датират от 1830-те години. В разгара на конфликта с руснаците Великобритания залага на афганистанска територия с надеждата да попречи на Руската империя да се утвърди до индийската й колония. Първоначално британската армия не се сблъсква със сериозни пречки при установяване на контрола над територията на Афганистан, а военното ръководство концентрира голям брой пехотни и артилерийски дивизии в покрайнините на Кабул, за да превземе града.
В продължение на много години британците не срещат съпротива от страна на афганистанците и затова решават да изтеглят по-голямата част от силите си и да ги изпратят в Индия, оставяйки само 4500 войници в Кабул. Междувременно недоволството на афганистанското население от чуждестранното присъствие нараства. В началото на 40-те години на миналия век то се обединява около Мохамед Акбар Хан, син на сваления по-рано емир Дост Мохамед Хан. Той ръководи съпротивителното движение и възприема партизанска тактика, в резултат на което британците понасят тежки загуби.
Друго злощастно решение на британското военно ръководство е назначаването на генерал Уилям Елфинстоун (мнозина го наричат най-лошия генерал в историята на британската армия) да командва войските в Афганистан. По време на афганистанското въстание той не успява да отговори на убийството на своите дипломати, изпратени за преговори с Мохамед Акбар Хан, а след това реши да организира изтеглянето на около 4500 британски войници и 12 000 лоялни към Британия индийци и афганистанци от Кабул в посока Джалалабад.
Един оцелял
Получавайки гаранции от Мохамед Акбар хан за безопасно изтегляне на войските от Кабул към Джалалабад, Елфинстън продължил да води войниците през скалистите планини на Хиндукуш, където живеели много афганистански племена. Тези племена обаче, подкрепяни от силите на Мохамед Акбар хан, не се поколебали да участват в нападения срещу отстъпващите британци, които по това време страдали от студ и липса на храна.
От време на време колоните на британската армия бивали подлагани на изненадващи атаки от страна на афганистанските партизани. На 9 януари 1842 г., само 3 дни след началото на отстъплението, над 3000 британски войници са убити. На 11-ти същия месец генерал Уилям Елфинстън се предава на Мохамед Акбар Хан. Той е заловен и отведен в Кабул, където умира в затвора през април същата година.
Около седмица след началото на отстъплението, остатъците от британските сили — около 200 войници и 2500 местни жители, верни на тях — участват в последната битка при село Гундамак, където окончателно са унищожени.
Само един британец успява да оцелее.
На 13 януари 1842 г. в Джалалабад изумените британци наблюдават как единственият оцелял, изтощеният лекар Уилям Брайдън, се приближава до града на ранен кон. Благодарение на него всички те осъзнават ужасите на отстъплението от Кабул.
През 1879 г. британската художничка Елизабет Томпсън увековечава това събитие в картина, наречена «Остатъците от армията», която изобразява единствения оцелял — Уилям Брайдън.
Източник: https://www.alarabiya.net/last-page/2021/08/18/%D9%82%D8%A8%D9%84-180-%D8%B9%D8%A7%D9%85%D8%A7-%D8%A3%D8%A8%D9%8A%D8%AF-%D8%A2%D9%84%D8%A7%D9%81-%D8%A7%D9%84%D8%A8%D8%B1%D9%8A%D8%B7%D8%A7%D9%86%D9%8A%D9%8A%D9%86-%D8%A3%D8%AB%D9%86%D8%A7%D8%A1-%D8%A7%D9%86%D8%B3%D8%AD%D8%A7%D8%A8%D9%87%D9%85-%D9%85%D9%86-%D9%83%D8%A7%D8%A8%D9%84
Петя Паликрушева