Марксизмът (а както знаете, «учението на Маркс е всесилно, защото е вярно») отрича решаващата роля на индивида в историята. Включително личността на държавния глава.
На фона на тектоничните процеси в световен мащаб, определени от естеството на производствените отношения и икономическата ситуация, дори най-великолепният управляващ става заложник на обективни процеси. Личностите само леко променят конфигурацията и придават завършеност на формите, които се оформят поради обективните предпоставки.
От друга страна, трябва да се отбележи, че грешките или правилните решения на някои държавни лидери (или например генерали) са променили сериозно оформлението на световната шахматна дъска. И въпреки че някои (като великия Алфред Тайер Махан) са склонни да преувеличават ролята на субективния фактор, не може напълно да се отрече наличинието на фактора личност.
Например през 70-те години на миналия век беше напълно неясно кой ще устои на битката между двамата титани — СССР или САЩ. Нещо повече, обективните фактори и тенденции (в които западните анализатори не се съмняваха) трябваше да доведат до победата на Съветския съюз, който всъщност стоеше на ръба на пълната Победа. Изходът, който знаем, стана възможен именно поради предателството на елитите, които се отказаха от сигурната победа в името на присъединяването към системата на западната олигархия и всъщност подписаха капитулацията. Ето ви ролята на личността. По-скоро на личностите.
Президентът на Украйна Зеленски не заслужава този огромен текст.
Но все пак искам да кажа, че дори толкова нищожна и зависима личност може да играе определена роля.
Припомням, дори Сталин (когото редица анализатори приравняват към абсолютната власт) дори в «най-добрите си години» — от 1939 до 1949 руководеше страната, лавирайки между няколко могъщи групировки.
Една от които в резултат дойде на власт след смъртта му, разрушавайки всичко това, които той създаде.
Людвиг XIV («Държавата — това съм аз») управлява цял живот, опирайки се на влиятелни министри, а самият той в голяма степен бил техен заложник.
Римските Папи, които уж изглеждало, че не отговарят пред никого, всъщност се въртели като жаба в тиган, маневрирайки между италианските кланове, кардинали, иператори и банди наемници.
На фона на гореспоменатите личности тази на Зеленски дори не заслужава обсъждане.
Затова да приемем аксиомата: президентът на Украйна е персонаж от куклен театър.
Второ. Тези олигархично-грабителски групировки, които го ръководят, са на каишка от американското посолство в Киев.
Те изпълняват заповедите на правителството във Вашигтон, а то на свой ред се намира под влиянието на наколко сменящите се помежду си могъщи световни елитни групи.
Но.
Следователно: на пръв поглед това е парадоксално, но e в пълно съответствие със законите на диалектиката, субективните фактори, включително личността на самия Зеленски, придобиват определен смисъл. В края на краищата дори един прост работен инструмент в ръцете на майстор, който няма собствена воля, все пак има определени конструктивни характеристики, които частично определят качеството на готовия продукт.
Първо. Зеленаски е глупак. При това алчен глупак.
Според мен версията, че Зеленски е продукт на Порошенко, е доста реалистична. В момента на началото на изборите, групата, издигнала Зеленски, е била в договореност с действащия президент, но след това нарушила споразумението.
Версията се потвъждава от факта, че Зеленски практически точно следва тезите на Порошенко, продължава неговата политика, против която така «горещо» протестираше преди изборите.
Второ. Зеленски е крайно самонадеян. Тове е видно от начина, по който провежда политиката, която му поръчват.
Той искрено счита, че веднъж утвърждавайки се като комик, може да продължи същата си дейност и в реалната политика.
Абсолютно се вижда, че с него работят професионали политически технолози.
Те го заставиха, например, по време на срещата си с Меркел да гледа адекватно.
Трето. Зеленски е двуличен.
Това качество е немаловажно за добрия политик. Тук се чувства актьорската школа — свикваш да играеш това, което ти е заповядано.
Всичко, което Зеленски говори или прави е маска.
Крайно погрешно е да се отнасяме към него като към искрен човек.
Но е повече от наложително да гледаме само логиката му на действията му.
Четвърто. Зеленски има крайно развит комплекс за малоценност, комплексът на «малкия човек».
С подобен път, който той си е избрал за постигането на благополучие, това е почти неизбежно.
Стремежът му към властта дори в това нищожно пространство, което му е предоставени ще прогресира и прогресира.
По силата на гореизложените фактори, той не може в пълна сила да се възползва от властта.
Но ще се постарае.
Пето. Зеленски е страхливец.
Смешните му снимки с бронирана жилетка и каска тук нямат общо.
Макар да потвърждават тезата.
Само страхът е способен да застави човек толкова сляпо да изпълнява указанията на стопаните си, дори те да са в разрез със собствените му изявлеия и да не добавят симпатията на народа.
Страхливостта не е лош мотиватор, но е крайно ненадежден.
Тя заставя човека да бъде в постоянен стрес и го превръща в изпълнител, при това безпринципен — до самия край.
Страхът го лишава от всякакъв разум, освен спасяването на собствената му кожа.
Същият Порошенко за пари бе готов да предаде и убие когото и да е.
Но неговото присъствие в политиката в рамките на почти три години, умението да бъде угоден на което и да е началство, абсолютната липса на принципи, които той не беше готов да предаде дори в името на личното си обогатяване, предизвиква дори уважение.
При Зеленски всичко не е точно така.
Когато го притиснат — той ще се спасява сам, забравяйки за всичко на този свят.
Шесто. Дори най-големият глапак рано или късно може да осъзнае опасността на ситуацията, в която се е оказал.
Затова Зеленски рано или късно ще се окажае между страха пред това какво ще стане с него, ако той придължи да изпълнява указанията на своите кукловоди, и страха пред това какво ще стане, ако не ги изпълни.
Натиканата в ъгъла мишка е способна на удивителни и нерационални действия.
Всеки, които планира да си има работа с Украйна и нейния президент, ще се наложи да има предвид дадените фактори.
Убеден съм, че по заповед на висшите лица психологическият портрет на дадения персонаж е изграден подробно и детайлно.
Но нека тези, които все още не са си имали работа с него, да имат предвид изложените умозаключения при планирането на действиятта си.
В интересни времена живеем.
Няма дребни работи.
Евгений Таманцев, специално за News Front
Петя Паликрушева, превод и редакция