Преди 30 години провалът на московския пуч бележи края на комунизма в Русия. Според бившия дипломат Владимир Федоровски оттогава Русия и Западна Европа не успяват да се сближат. Той говори за причините за продължителното напрежение и смята, че и двете страни са отговорни за настоящата ситуация.
Превод от Le Figaro, Франция:
На 19 август 1991 г. руските комунисти-консерватори, враждебно настроени към реформите, инициирани от Горбачов, го изолират в дачата му в Крим и обявяват завземането на властта. Вицепрезидентът на недееспособния СССР Генадий Янаев е назначен за временен президент, а танкове с бунтовници се движат по улиците на Москва.
Протестните демонстрации, водени от руския президент Борис Елцин, избухват веднага. От парламента — «Белия дом» — той организира съпротивително движение, един от неговите представители тогава е Владимир Федоровски. Два дни по-късно путчистите слагат оръжие. Пет месеца по-късно СССР се разпада на множество нови държави. Най-голямата от тях, Руската федерация, се ръководи от Владимир Путин от 2000 г.
— Как виждате настоящите отношения между Европа и Русия като цяло?
„Те са на ръба на разпадането, което е сериозен проблем не само за руснаците, но и за европейците. Днес сме свидетели на голяма промяна на Русия към Азия. Когато бях дипломат, 80% от руснаците бяха проевропейски настроени; днес такива са 20%. Живеем във виртуален свят, където има мнение, че Путин стои зад всичко: зад Брекзит, Каталуния, изборите в САЩ, „жълтите жилетки“. Хенри Кисинджър наскоро заяви, че това явление е много по-сериозно от Студената война. Тогава имаше правила, разграничение между реалната политика и манипулацията, дезинформацията, пропагандата.
Днес хората лъжат и вярват в собствените си лъжи.
В допълнение към доминирането на измислената реалност, има известен интелектуален мързел, липса на обща култура и аналитично мислене, което обяснява защо този краен разпад не се усеща така, както е всъщност. Някои западни политици и медии демонизират Русия заради собствените си интереси, понякога по конкретни причини, например в борбата с криза. Но те не разбират, че руснаците вече не искат Европа, която пълзи пред САЩ, превръща се в ислямизирана държава, не носи отговорност за нейното юдео-християнско наследство.
— Напомня ли ви сегашното положение в Европа и особено във Франция на разпадането на Съветския съюз?
— Разбира се! В реакциите, в желанието да се живее в лъжа, в господството на политическата коректност … Относително посредствени експерти не разбират, че създаването на икономически и военен съюз между Китай и Русия всъщност е антизападен алианс.
Руснаците напълно модернизират армията си и използват нефтената манна много мъдро, ставайки лидери в много области. Западните интелектуалци са заслепени от арогантността си и продължават да мислят, че руснаците са глупави, че Путин е Хитлер на нашето време. Тази празнина представлява голяма опасност за Русия, чийто герб изобразява двуглав орел, който гледа Европа от едната страна и Азия от другата. Но това е опасно и за Европа.
— Кой според вас е виновен за тази ситуация?
— Отговорността трябва да бъде споделена между страните. Първо, Западът е уверен, че той е победил комунизма. Това не е истина. Режимът се срина заради Горбачов.
Той допусна много сериозни грешки в управлението на икономиката на страната. Но Западът наруши договорените споразумения, като например споразумението с Русия за обединение на Германия в замяна на отказа да се разширява НАТО на изток. Това беше последвано от поредица от събития, които изостриха кризата: политиката на „санитарен кордон“ в балтийските страни, войната в Югославия, активната политика на САЩ в Украйна и Грузия.
Руското общество почувства презрение към себе си, разочарова се и стига до извода, че през 1991 г. Западът е искал да се справи не с комунизма, а с Русия. Путин е явление, породено от това разочарование. Путин е много умен мъж.
При Елцин ежегодно от Русия се изнасяха 120 млрд долара със съдействието на западните банки.
Руският народ свързва демокрацията с организиран грабеж.
— Какво трябва да направят европейците, за да възстановят историческите отношения между Европа и Русия и да облекчат напрежението?
— На първо място, трябва да спрем демонизирането на Русия. Не говоря за Путин, а за руската цивилизация.
Източник: https://www.lefigaro.fr/international/vladimir-fedorovski-la-rupture-entre-la-russie-et-l-europe-est-porteuse-d-un-grand-danger-20210820
Петя Паликрушева