Американският елит няма какво да лансира — нито капитализма, нито демокрацията, нито мечтите, съкрушен е авторът. Що се отнася до местната общественост, тя не иска да знае нищо за останалия свят. При такива условия американската империя се оказа в дълбок упадък, пише той.
Превод от The Telegraph (Великобритания):
Съединените щати отстъпват по всички фронтове, некадърните им политици не са в състояние да спрат упадъка
Нито една империя не е вечна. Всички империи в края на краищата се разрушават, обхванати от високомерие и декаданс. Тази душераздираща хуманитарна катастрофа, която провокира изтеглянето на американските военни от Афганистан — това просто е поредния признак на това, че епохата на Америка се приближава към края си.
Вашингтон се лиши от своята роля на световен полицай, а сега ни очаква тревожно бъдеще, претъпкано със сблъсъци между авторитарните държави в региона, обхванати от експанзионистични стремления.
Ситуацията днес е много различна от ситуацията в края на 80-те и началото на 90-те години, когато влиянието на Америка в света беше най-голямо. Политиката на Рейгън, падането на Берлинската стена, премахването на комунизма и Гулаг-ите, възходът на Силициевата долина, изобретяването на Интернет, освобождаването на Кувейт — това бяха златните години на хегемонията на САЩ, славните дни на Pax Americana, с които завърши най-бурното столетие в човешката история.
Холивуд вдигна високо глава и всички искаха да бъдат като Америка, да гласуват като Америка и да консумират като Америка — поне такова беше впечатлението. Създаването на единния пазар през 1992 г. представляваше опит на Европа да подражава на Америка. През същата година китайският лидер Цзян Цземин обяви своята „социалистическа пазарна икономика“, която определи цяла епоха.
Това обаче изобщо не беше проява на силен консенсус относно това как трябва да изглежда един добър живот и как той може да бъде постигнат, по-скоро беше жестока заблуда — горният предел на „американската идея“.
След това всичко се обърка.
Парадоксално, но атаките от 11 септември сами по себе си не събориха американската империя: те събудиха спящия гигант, предизвикаха мощен прилив на патриотизъм, а в някаква паралелна вселена това можеше да повлече след себе си масиран, но относително непродължителен ответен удар — и бърза ликвидация на бен Ладен.
Вместо това трябваше да чакаме цяло десетилетие, за да бъде убит Осама бен Ладен в Пакистан (фактът, че той се криеше на територията на предполагаем съюзник на САЩ, сам по себе си беше доказателство за угасването на Америка), а светът се наложи да се сблъска с долгосрочни, вяли и в края на краищата катастрофални контропродуктивни опити да се преустрои Близкия Изток.
Оттогава минаха 20 години, а глобалният план на Америка окончателно рухна, нейният елит не можа да стигне до съгласие нито по един важен въпрос, а тази глупост и некомпетентност, коята наблюдаваме във връзка с извеждането на американските военни от Афганистан, само за пореден път потвърждава, че те абсолютно не разбират ситуацията в света и нямат сили да управляват собствената си страна, а да не говорим за други региони.
Ослепени от опростенческия универсализъм, американците престараха да разбират същността на религията, на племенното светоусещане, на историята, националните различия и защо страните искат самостоятелно да се разпореждат със съдбата си.
Където и да погледнем, плановете и проектите на Америка се рушат.
Да вземем например решението на Вашингтон да подкрепи идеята «САЩ и Европа» с техните собствени армии, конституции и «евродолара».
Брекзит послужи като сигал да началото на края на тази антиутопични конструкция: другите страни също скоро ще напуснат ЕС заради предстоящата миграционна криза — десетки милиони хора се поискат да се прехвърлят в Европа от Африка и Близкия Изток, а на континента ще започнат да се предприемат «токсични» опити да се резпределят мигрантите между страните от блока.
Край на 1 част, следва продължение
Източник: https://www.telegraph.co.uk/news/2021/08/18/witnessing-collapse-american-empire/
Петя Паликрушева