Афганистан не е краят на американската ера. Истинското предизвикателство за глобалната позиция на САЩ е политическата поляризация в страната, според световноизвестен експерт по външна политика. Освен това, Байдън ще трябва да преразпредели ресурси и политическо внимание, за да ограничи Русия и Китай, взаимодействайки със съюзниците.
Превод от The Economist, Великобритания:
Автор: Франсис Фукуяма
Зловещите кадри на отчаяните афганистанци, които неуспешно се опитваха да избягат от Кабул след падането на проамериканското правителство, за мнозина изглеждаха повратна точка в световната история, когато Америка обърна гръб на света.
Всъщност краят на американската ера дойде много по-рано.
Нещо повече, причините за слабостта и упадъка на Америка са повече вътрешни, отколкото външни. Страната ще остане голяма сила още дълго време, но влиянието й не зависи от външната политика, а от това дали може да се справи с вътрешните проблеми.
Пикът на американската хегемония продължи по-малко от 20 години, от падането на Берлинската стена през 1989 г. до финансовата криза през 2007-2009 г. По това време страната доминираше в много сфери на властта — военна, икономическа, политическа и културна. Кулминацията на американската арогантност беше нахлуването в Ирак през 2003 г., когато те се надяваха да преобразуват не само Афганистан (където нахлуха две години по-рано) и Ирак, но и целия Близък изток.
Америка надцени значението на военната мощ за фундаменталните политически промени и, напротив, подцени влиянието на собствения си икономически модел и свободния пазар върху световните финанси. Десетилетието завърши с американските войски, затънали в две войни и в международната финансова криза, която само изостри гигантското неравенство, причинено от ръководената от Америка глобализация.
Степента на еднополярност по това време бе безпрецедентна в историята, а сега светът се връща към обичайното си състояние на многополюсност: Китай, Русия, Индия, Европа и други центрове набират сила в сравнение с Америка. В резултат на това влиянието на Афганистан върху геополитиката вероятно ще бъде неголямо. Америка вече претърпя много по-унизително поражение с изтеглянето си от Виетнам през 1975 г., но бързо възвърна своето господство за по-малко от десетилетие — и сега си партнира с Виетнам, за да ограничи китайския експанзионизъм. Америка все още има много икономически и културни предимства, с които малцина могат да се сравнят.
Далеч по-сериозен проблем за глобалната позиция на Америка е вътрешният: американското общество е дълбоко разделено и не може да намери общ език по нито един въпрос. Този разрив започна по традиционните политически теми като данъците и абортите, но оттогава метастазира в ожесточена културна война между двата полюса. Изискванията на маргинализирани групи, които считат, че елитите ги потискат, нарекох ахилесовата пета на съвременната демокрация преди 30 години. Обикновено голяма външна заплаха — като глобалната пандемия — е причина гражданите да се обединят около общ отговор. Епидемията от коронавирус, напротив, изостри разделенията в Америка: карантините, маските и сега задължителната ваксинация вече не са само епидемиологични мерки, а политически маркери.
Тези конфликти засегнаха всички аспекти на живота, от спортните до потребителските брендове, които „червените“ и „сините“ (републиканци и демократи, бел.ред.) купуват по партийна принадлежност. Гражданската идентичност, с която Америка се гордееше като мултирасова демокрация в ерата след гражданските права, бе заменена от противоречиви идеологизирани дискусии за 1619 срещу 1776 — тоест дали страната се основава на робство или на борбата за свобода. Този конфликт доведе до факта, че страната живее в собствената си реалност. Така изборите през 2020 г. станаха за някои най-честните в историята на САЩ, а за други — най-голямата измама, която разчисти пътя за незаконно президентство.
Край на 1 част, следва
Източник: https://www.economist.com/by-invitation/2021/08/18/francis-fukuyama-on-the-end-of-american-hegemony
Петя Паликрушева